В реката вече плуват риби и хора

Сикхите вярват, че водите ѝ са свещени. Река Кали Бейн тече през индийския щат Пенджаб от незапомнени времена. Преди половин век обаче реката започнала да се променя. Случило се по времето на така наречената “Зелена революция”, която трябвало да избави населението от глада с цената на повече торове и интензивно напояване. С бума на производството в речните води също потекли торове и химикали. Хората сякаш забравили, че в реката някога се е къпал основателят на сикхизма – гуру Нанак Дев, и започнали да изхвърлят отпадъците си в нея. Отпадните води на градовете и селата по поречието също се изливали направо в Кали Бейн. Реката отвърнала посвоему. Тя забавила течението на водите си. Отпадъците затлачили дъното й. Кали Бейн започнала да пресъхва и да чезне.

Преди 16 години един мъж решил да спаси реката и да възвърне предишния й вид. Мисията изглеждала колкото невъзможна, толкова и свещена. Величието на Кали Бейн трябвало да бъде възстановено по цялото поречие – цели 160 километра. Мъжът се заел да чисти реката. Мисията му се оказала заразителна. Към него постоянно се присъединявали доброволци. Сантиметър по сантиметър Балбир Синг Сешеуал и неговите последователи водели същинска борба, за да почистят речното корито. Укрепили бреговете, засадили дървета и дори изградили пътища край Кали Бейн.

Правителството наблюдавало безучастно. Но това не притеснило Балбир. Той вече разполагал с армия от съмишленици. Те успели да убедят местните хора, че трябва да се грижат за свещената река. Постепенно поречието заприличало на оазис. Тук властите решили да се намесят, като създали нова система за отвеждане на отпадните води извън Кали Бейн. Реката най-после била спасена. В коритото й потекла чиста вода. Появили се и риби.

А хората от Пенджаб нарекли Балбир Синг Сешеуал – Еко Баба. Отдавна славата му е надхвърлила границите на Индия. Човекът, който спаси реката, има световни признания и награди. Но той не се чувства нито спасител, нито герой. Вече 16 години той обикаля села и градове, училища и университети, за да обяснява колко са важни реките. Казва, че всичко може да бъде спасено, дори и задръстена от отпадъци река, стига хората да не се отчайват, а да вършат онова, което трябва – да се обединят и да започнат да почистват усърдно, сантиметър по сантиметър. Отплатата за труда им няма да дойде бързо, но няма и да закъснее. Просто един ден ще потече, като чиста вода в свещена река, информира БНТ.