Тенденцията ще се запази и през тази година

Лихвите по депозитите на бизнеса и домакинствата са достигнали нови исторически ниски нива, все повече клонящи към нулата (при тези за фирми в евро например са 0.38% годишно). Тези по потребителските заеми пък падат под 10% за първи път от началото на края на кредитния бум през 2007 г., показват данните на Българската народна банка (БНБ) към края на първото тримесечие. Сред причините за продължаващата тенденция са голямата ликвидност в системата и наложените от централната банка отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. Ниската доходност по депозитите вече накара някои домакинства и компании да изтеглят част от спестяванията си и да увеличат потреблението си на стоки и услуги. Поевтиняващите потребителски заеми обаче все още не водят до съществен ръст в кредитирането. Банкери очакват тенденцията при депозитите да продължи, но на този етап не се очаква въвеждане на отрицателни лихви, както в някои европейски страни.
Ефектите от свръхликвидността
След като в началото на годината лихвите по депозитите на домакинствата в левове достигнаха и паднаха под психологическата граница от 1%, към март спадът им се задълбочава до 0.66% средногодишна доходност. Само за последния месец лихвата се е понижила с 0.15 процентни пункта (пр.п.) при свивания с 0.19 и 0.18 пр.п. съответно през февруари и януари. Доходността по спестяванията на населението в евро също продължава да намалява и през март достига 0.58% (-0.13 пр.п.).
Все по-малка възвращаемост носят и вложенията на бизнес клиентите на банките. Към края на първото тримесечие средната годишна лихва по депозитите в левове е 0.53% (-0.08 пр.п.), а по тези в евро – едва 0.38%, като само за последния месец понижението е с 0.34 пр.п.
Така, след като през втората половина на миналата година изглеждаше като че ли депозитните лихви са близо до балансовата си стойност, понеже месечните изменения бяха минимални, като имаше и корекции във възходяща посока, от началото на 2016 г. се оформи нова тенденция на ускорен спад. Съществен фактор за нея са и наложените от началото на годината от БНБ отрицателни лихви по свръхрезервите, които кредитните институции държат в централната банка. Усилията за управление на натрупаната в системата свръхликвидност вече се забелязват не само по линия на понижаването на депозитните лихви. В редовния си месечен обзор на банковия пазар консултантите от финансовия портал "Моите пари" отбелязват, че през март четири банки са преустановили предлагането на "немалка част" от спестовните си продукти за физически лица. Сред тях е и Банка ДСК, която е лидер на пазара по обем на привлечени от населението средства.
Прогнозите и на БНБ, и на представителите на банковия сектор са, че наблюдаваната през последните години тенденция на трайно понижаване на депозитните лихви ще се запази и през 2016 г., като предлаганата по спестовните продукти доходност ще остане близка до нулата. На този етап обаче не се прогнозира въвеждането на отрицателни лихви за вложенията на бизнеса и домакинствата в банките, макар в еврозоната вече да има и такива примери при някои големи корпоративни и институционални клиенти.
Леко кредитно затопляне
Падащата доходност по депозитите вече доведе до изтеглянето на част от спестяванията на населението и фирмите от банките. Данните от паричната статистика на БНБ към края на тримесечието показаха, че за първи път от големите тегления от лятото на 2014 г. и ефекта от изваждането на Корпоративна търговска банка (КТБ) от статистиката в края на 2014 г. след отнемането на лиценза й вложенията на домакинствата в банковата система всъщност са намалели. Понижението е с 82 млн. лв., като за същия месец бизнесът е изтеглил над 230 млн. лв. от парите си в банките.
По отношение на кредитирането обаче засега намаляването на лихвите не дава чак толкова забележим резултат. Паричната статистика очерта свиване в обема на корпоративните заеми и през март както на месечна, така и на годишна база. Финансирането на домакинствата също остава под равнищата си отпреди година, но в сравнение с февруари беше отчетен лек ръст. Като цяло очакванията на банкерите са в хода на годината търсенето на кредити от населението и от бизнеса постепенно да се стабилизира. Благоприятен ефект в тази посока ще има и намаляването на цената им.
Според данните на регулатора през март потребителските заеми за домакинствата в левове са били отпускани при средногодишна лихва от 9.88% (без включени такси и комисионни), като само за месец понижението е с 0.45 пр.п. Така прогнозите на някои представители на финансовия сектор, че до края на годината лихвата по този тип кредитни продукти ще падне под границата от 10%, където за последен път беше през октомври 2007 г., се сбъдват още през първото тримесечие. При потребителските кредити в евро понижението за последния месец е с 0.32 пр.п. до 6.43%.
Ипотечното финансиране в левове също е поевтиняло и през март средната лихва вече е 5.15% (-0.21 пр.п.). При жилищните заеми в евро, които през последните години загубиха значителна част от привлекателността си за населението (до голяма степен заради изравняването на лихвите по тях с тези по продуктите в левове), средногодишната цена се покачва леко през последния месец до 5.97% (+0.08 пр.п.).
След отчетливото понижение през февруари лихвите по фирмените заеми се повишават през март – с 0.19 пр. п. до 4.60% в левове и с 0.34 пр.п. до 5.96% в евро. Заради свития общ обем на пазара в корпоративния сегмент месечните колебания в средните лихвени стойности често са по-осезаеми, което обикновено се дължи на по-големи единични сделки.