Какво се случи във Варна, в България и по света

През седмицата започна месец май - традиционно с почивния ден за Деня на труда. За него почти никой не си спомня, че е неработен не за да е по-удобно сливането на изобилните празници, а заради работниците от Чикаго, които през 1886-та излизат на „Хеймаркет” с немислимото тогава искане за 8-часов работен ден. Не че за някои работници у нас

осемте часа и сега не са утопия...

Денят на труда съвпадна и с Великден – може би като напомняне, че само с хляб не се живее, и само на хляб също не бива. Бизнесът имаше друга гледна точка – по изчисления на работодателите през май те ще загубят около 400 милиона лева заради сливането на празниците /месецът има 13 работни дни и с шест повече – почивни/. От друга страна, при заплатите, които бизнесът плаща на работниците, за него е по-добре да има слети почивни дни, отколкото работниците най-накрая да се сетят защо някога Първи май е бил неработен... Във Варна Автономният работнически синдикат се опита да напомни, че ниското заплащане, лошите условия и липсата на защита са проблем първо на работниците и

те са, които трябва да си търсят правата.

Натрупала опит от последните години, публиката обаче не бързаше да се съгласи с младите синдикалисти в частта с търсенето на правата. Тази седмица настъпи и денят на данъчната свобода - теоретичната дата, от която спираме да работим за задълженията си към държавата и започваме /още по-теоретично/ да работим за себе си /или за да доплащаме за онова, което държавата трябва да върши за нас, но не го прави/. През последните години датата се мести все по-назад в календара, а за държавата денят на свобода от задължения към гражданите сякаш идва още на първи януари. По места е различно все пак, ако се доверим на статистиката за промените в градовете. През миналата година 29 града у нас /от общо 257/ са увеличили населението си, като начело са София, Пловдив и Бургас – с най-голям ръст. Варна е

намаляла с близо 1 500 души.

Вероятно има нещо общо с икономиката... Макар че ако се доверим на екоминистър Василева, чака ни светло бъдеще – от Варна тя съобщи тази седмица, че „има всички основания да се смята, че има залежи на газ и нефт” в Черно море, остава само да ги извадят. И технологията, по която ще го правят наистина да е толкова съвременна и безопасна, колкото обещават всички. Някога е било по-лесно – рисковете при неочаквана находка са се ограничавали с това да спукаш гърнето, в което са жълтиците. Пак оттогава ни е останала поговорката, че в дъжда на Гергьовден всяка капка е жълтица. Тази седмица по Гергьовден Варна обаче я удари и градушка, което май не е много добра поличба. И без нея проблемите си бяха старите - по улиците сякаш имаше

повече вода, отколкото е паднала от небето

/или пък съвсем няма работеща канализация/. Преди празниците беше отворен за движение булевард „Трети март“. Така общината изпълни едно от обещанията си, а първата работа на някои варненци беше да проверят колко могат да вдигнат с колите си на новия асфалт. Други започнаха да си търсят прекия път към къщите, препречен от новата мантинела над кръстовището на "Трети март" и "Република". Те не бяха особено съгласни с кмета, че е по-добре да заобиколят, отколкото да се блъснат, но при постоянно растящия брой шофьори, които някой е излъгал, че са безсмъртни, вероятно ще се примирят с ограничението. Продължават /макар и не така страховито/ задръстванията по Аспаруховия мост. Това извади от архивите някои стари идеи като тунел под канала. Особено след като стана ясно, че на държавата

много й се иска да ни направи втори мост,

обаче все не се получава – нито с моста, нито с магистрала „Черно море“ /без която той ще е безсмислен/. Сега остава идеята за тунела да се прокара нагоре, само че внимателно, за да не се приеме като конкуренция на тунела под „Шипка” или някой друг любим на властта инфраструктурен проект. Защото гордостта от „строенето” вече става патология на властта /която удобно пропуска, че всичко новооткрито излиза в ремонт веднага след рязането на лентичката/. Поне такова усещане остана от интервю на премиера Борисов тази седмица /което освен всичко друго, показа към точно кой жълт медиен сегмент е благосклонна властта към момента/. На ПИК-ов въпрос за внучето му Борисов пророкува с какво ще се хвали след време детето – „Ей, не може да боядисате това, което дедо ми е построил”. Ако ви се причуват татовски нотки,

едва ли е нарочно, но не е случайно...

Междувременно във Варна страстта към копането не стихва – особено в Морската градина. През седмицата, докато разкопаваха за паркинг, работници буквално закопаха една от входните алеи; на един от „спрените” строежи нищо не му пречи да расте – нито дъжд, нито празници; най-новата идея е да се прокара и монорелсова железница в парка. Транспортната комисия все пак се ограничи до по-разумния вариант да пусне отново по алеите електрическо влакче. Между празниците се засилиха и компроматните атаки срещу местните „зелени”, които явно много дразнят /и сигурно пречат/. А междувременно над стадиона вече ги няма средиземноморските борове – единствените във Варна... Преди празниците, когато живеещите в района вдигнаха шум, че здравите дървета са маркирани за отсичане, от Общината обявиха, че няма нито проект за строеж, нито разрешение за сеч. В /неработния/ понеделник обаче

боровете бяха отсечени, нарязани и извозени –

със заповед, подпечатана с общинския печат. В "Кайсиева градина" също назрява недоволство – там са следващите гневни от идеите за квартала им, приложени по схемата на „Чайка” и „Левски”. Горещата точка сега е между блоковете 209 и 210 - живеещите там питат къде им е изчезнала детската площадка, а според администрацията има само контролирано преместване на дървета. Тази седмица се очертаха още граници на подобни сблъсъци – армията получи разрешение да продаде осем свои имота, които не ползва. Шест от тях са във Варна, съседите им вече гадаят какво ще се появи на мястото на старите сгради в тях. През седмицата все по-често взе да чува и гласът на интегрирания градски транспорт – табелите

„проговориха”, макар и в тестов режим.

Промените обаче тепърва започват. Вече има предложение да се закрият четири линии, като „двойката” за Аспарухово предизвика най-много спорове. Ресорната комисия не можа да си отговори на въпроса колко ще са икономиите от промяната, въпреки това решението за спиране ще бъде внесено за гласуване от съвета. През седмицата Върховният административен съд излезе и с решение за местните избори във Варна – постанови окончателно, че кметът е избран законно, но нареди гласовете в 115-та секция в район „Приморски” да се преброят отново. Каквото и да покаже проверката на пуснатите там към 300 бюлетини, то обаче

няма да промени общинския съвет.

Без особени очаквания беше прието и друго съдебно решение – за извънпланова проверка на това как са харчени парите по европрограми в региона. Причината са журналистически разследвания за присвоявания и злоупотреби. Поне досега обаче подобни проверки не са довели до никакви сериозни санкции, макар че „дупките” понякога се виждат и с просто око. В други случаи съдебните проверки поне подпомагат промяната в пейзажа – през последните седмици в политиката нямаме Сидеров. Но имаме Симеонов. Валери Симеонов. В държавите, запазили някаква нормалност, само след репликата

„стига с тази демокрация”,

той вече щеше да е сдал картата за влизане в парламента. У нас обаче това е новият балансьор във властта, който добре извива ръце по темата за гласуването на хилядите „безродни капризничещи псевдосънародници". Които вече му напомниха, че ако не като българи и граждани, то поне като най-големият инвеститор в държавата /с близо три милиарда лева годишно/, заслужават повече уважение от човек, на когото парите им осигуряват заплата. Но и тази тема постепенно се замъгли – в пика на споровете за секциите в чужбина и оправданията на Борисов, че не може да кърши хатъра на патриотичните си партньори, внезапно избухна поредният скандал, този път в Раднево. Вместо за няколко часа да бъдат разгонени участниците в банално пътно сбиване, картата беше добре разиграна – със събирането на хора от двете страни, с посегателства над полицаи,

закани и викове „Българи-юнаци”.

Изборният закон ли? Какъв закон? Въпреки че седмицата беше къса откъм работни дни, имаше и още издънки. Ветераните от войните посрещнаха деня на войнската храброст без безплатни лекарства – което се оказа представата на финансовия министър за икономия и ограничаване на "ненужно изписване на лекарствени средства"... Затова пък в училище ще е весело – образователното министерство се потопи в патриотичния мейнстрийм и нареди всяка учебна година децата да учат задължително по два народни танца - нищо, че за нормално спортуване на повечето места са осигурени

само обещанията за подходящи условия.

Не че в това да знаеш ритмите на предците си има нещо лошо. Все пак клубовете за народни танци се увеличават без никаква помощ, препоръка или натиск от държавата и повечето хора в тях са млади. Но вкарването на хорото в графата „задължително” в училище е просто поредното отчитане на дейност и ще има обичайния резултат - като наизустяването на темите за патриотизма на Вазов от деца, които иначе не могат да си напишат автобиографията без правописни грешки, последни са във всички класации по функционална грамотност и са безпомощни пред практическите казуси... Не мина без скандали и най-големият празник тази седмица – Христовото Възкресение. Който избра да посрещне Великден с основната служба в катедралата „Александър Невски”, имаше възможност да гледа повече президента, отколкото патриарха. А за зарята и военния марш, които

заглушиха „Христос Воскресе“,

даже не трябва да споменаваме. Още по-страшно беше, че два дни и от президентството, и от църквата отричаха да знаят кой е поръчал гърмежите на площада. А щом и те, и охраната на първите мъже в държавата не знаят какво става там в такъв момент, какво да си мислим ние? Защото можеше и да не е заря... Накрая отговорният - архимандрит Дионисий, се появи, при това от атакуваща позиция. Той обяви оспорването на илюминациите му за „скверно и кощунство", защото щом "може да има заря за рожден ден на всяка една мутра”, защо да не може и за Христос... И без задълбаване във Фройд е ясно какви са архимандритските въжделения, още повече, че шоу

програмите с пукот и много осветление

бяха новата мода за Възкресението в още няколко града /може би като преброяване на подкрепата за поредния кандидат, тръгнал към върха/. Разбира се, църквата сама трябва да се оправя с непослушните си чада, /макар че ако съдим по митрополит Николай, не винаги успява/ но ако Дионисий не бъде пратен бързо да размишлява над себе си на някое тихо място, следващият висш клир може да кани и стирпизьори на площада... Засега реакция обаче имаше само от свещениците, които, предизвиквайки нов скандал на Гергьовден, оставиха архимандрита си да служи сам. А

чалгата от Великденската нощ

продължи и след това - по места раздаваха козунаци с партийното лого на управляващата партия, а на Светъл Понеделник за смисъла на празника беше поканен да проповядва по телевизиите човек, известен повече с прякора си от бившето Шесто на Шесто - Митьо Гестапото. Поне във Варна откриха кой е вандалът, омазал паметника на архитект Дабко Дабков. Съвестни варненци веднага отстраниха боята, но има достатъчно други градски забележителности, които „художественият критик” би могъл да изчисти за компенсация. Въпреки времето, във Варна вече се готвим и за началото на туристическия сезон. Празниците, приключили тази седмица, бяха като генерална репетиция. От чаканите румънски туристи

дойдоха към 20  хиляди –

половината край Варна, останалите – край Албена. Данните са на туристическата камара и са далеч от прогнозите на ресорното министерство за 100 хиляди гости по Черноморието. Всъщност, хубаво е, че министерските мечти не се сбъднаха. Дошлите реално запълниха хотелския капацитет и на останалите щеше да се наложи да спят на плажа, защото въпреки всички приказки за удължаване на сезона на повечето хотелиери не им е изгодно да отварят толкова рано. А министерството продължи с творчеството – тази седмица от там пуснаха обявите за разпореждане с морските плажове, като според тях „Русалка“ все още е в община Каварна, но

и двете вече са във Варненска област...

Не пропусна да се разпише в новините и образователната министърка. Тя покани второкласника Боян да я посети в кабинета й и даже му написа послание в бележника. Същият, заради който Боян стана известен – просто зададе логичния въпрос не трябва ли в в бележника му да пишат и похвали, а не само забележки. С което Меглена Кунева е съгласна: „С похвали може и по-добре отколкото със забележки :)" Нито тя, нито пиарите й са забелязали липсващата запетая, преди да пуснат снимките, за да се похвалят с активността си. Не че запетаята ще се окаже фатална. Всеки от нас вече има поне по двама началници, които пишат с грешки, за които в четвърти клас слагат двойки... Пак през седмицата в „Аспарухово” семейство, останало без дом от наводнението преди две години, получи апартамент. Още две жилища чакат такива новодомци. Парите за тях бяха събрани от даренията на българи от цялата страна. Което е истинският смисъл на празници като Възкресението.

Светлана Ганчева

varnautre.bg