По делото няма данни за ограничаване или отнемане на възможността на момчето за свободно придвижване в пространството

Апелативен съд Бургас  потвърди присъда на ОС Бургас,  с която новозеландският гражданин Гари Ардерн е признат за невинен в това в това, че на 26.03.2011г. в гр. Бургас е отвлякъл ненавършило 18 години дете – малолетния Георги Бакалов/ тогава на 9 г./ с цел да го изведе извън границите на страната.  Детето живя  повече от  година при близките на  баща си в Нова Зеландия. През 2012 г.  с решение на съда в гр. Хънтли е върнато в България. 
Прокуратурата протестира присъдата на първа инстанция и настоява за отмяна и за постановяване на нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.142, ал.2, т.3, предл.2 и т.7 предл.2 вр. ал.1 от НК и да му се наложи съответно наказание. След запознаване  с всички материали по  делото, обсъждане на  доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза пред първата инстанция и след  проверка на атакуваната присъда, Бургаският апелативен съд е направил извод, че протестът е неоснователен.
През лятото на 2000г. майката П. Б. пребивавала в Ирландия. Там се запознала с подсъдимия. Г. А. – гражданин на Нова Зеландия.  През ноември 2000г. двамата сключили църковен брак в Шотландия, който не бил легализиран в България. По време на съвместното им съжителство  в Нова Зеландия отношенията им се влошили,  поради което през април 2001г. П.Б. се завърнала в България.  Детето Г.Б. е  родено в Германия, притежава детски немски паспорт /„киндерпас"/ и през 2006 г. е придобило  българско гражданство.   През 2009 г. подсъдимият е бил уведомен от дядото Г.Б. , че има син и два пъти идвал в България, за да го види.  
Според показанията на малолетния Г.Б, той възприемал Г. А. за свой баща, имал му доверие, ежедневно общували, когато подсъдимият им гостувал в Бургас, поддържали връзка по скайп, когато мъжът се намирал в Нова Зеландия.  На 26.03. 2011 г. преди да отлети  със самолет от летището в Бургас подсъдимият го попитал дали желае да отиде с него в Нова Зеландия, на който въпрос той отговорил утвърдително. Момчето споделило за добрите битови условия, при които живял в дома на баща си, както и за посещенията си в училище в гр. Хънтли, където имал много приятели. Не е бил ограничаван и поддържал връзка с майка си и дядо си, докато е бил в Нова Зеландия.
От своя страна  дядото /Г.Б./и майката /П.Б./ единодушно  заявили,  че  Г. А. е биологичен баща на детето, макар и да не е бил вписан като такъв в акта му за раждане.  И двамата били сигурни, че спрямо него не е била упражнена принуда от подсъдимия и то не се е оплакало за насилствено качване в самолета, нито за заключване в дома в Нова Зеландия. 
Свидетелката Ц. Х. твърди, че по време на паспортната проверка на Летище Бургас преди отлитането на подсъдимия с  малолетния Г.Б. от България не е забелязала нищо нередно или смущаващо в поведението им, те били напълно спокойни, нищо в държанието им не разкривало необичайна ситуация, нито сочело на престъпно посегателство на мъжа спрямо детето.
По делото няма данни за ограничаване или отнемане на възможността на момчето за свободно придвижване в пространството, по време на престоя си в Нова Зеландия.  
Липсата на поискано и дадено от майката на Г.Б., като единствен негов родител, съгласие за отвеждането му в друга страна, както и липсата на такова съгласие от друго, упълномощено от майката лице, не е достатъчна за да е налице престъплението отвличане на малолетно дете, пише в решението на съдебния състав.
По изложените съображения  въззивният съд е преценил като правилно становището на първата инстанция, според което отсъствието на упражнена принуда спрямо детето изключва престъпния характер на разгледаното деяние.  Заявеното изрично съгласие от Г.Б.  да тръгне заедно с възприемания като негов баща подсъдим и да бъде отведен от него в Нова Зеландия обосновава извода, че извършеното от подсъдимия не е съставомерно по чл.142 от НК.  
Съдебният състав  е  приел, че протестираната оправдателна присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена изцяло.
Съдебният акт подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС.