Българската православна църква почита днес Светите равноапостолни братя Кирил и Методий

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

Голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий започва именно с глаголицата.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. И така полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията.

През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги.
В римската църква „Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент".

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на IX в. двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители още в най-ранното средновековие. Денят се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий и подобни имена. В българската съвременна традиция именния си ден отбелязват и (или) на 24 май.