Средно 6-7 депутати влизат в парламент с гласовете от чужбина

Политика

12-05-2016, 06:21

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

През 2013 и 2014 г. между партиите са се разпределяли между 9 и 11 мандата за всеки от двата вота, резултат от свободното пътуване

Между 30 и 37 депутати са избрани с гласове от чужбина на 5 парламентарни избори от 2001 г. до 2014 г., показват изчисления на преподавателя по изборни системи в СУ Димитър Димитров. Това означава, че средно в парламент с този вот влизат по 6-7 депутати. Използването на минимални и максимални стойности на спечелените депутатски мандати се получава като следствие от това, че няма партия, получила гласове, произвеждащи точен брой мандати, поясни Димитров, цитиран от в. "24 часа". По думите му сумирането на т. нар. “остатъци”, произвежда число, различно от получените мандати в изборния протокол. Обикновено то е по-голямо, в случая - 37.
Вотовете за парламент зад граница до 1997 г. не са произвели нито един мандат, показват данните.
Най-много мандати от чужбина през този период е получило ДПС - между 21 и 23. ГЕРБ е взел 8-10 мандата, Реформаторският блок и НДСВ - по 1-2 мандата, ОДС - 1.
От 1997 г. до 2001 г. гласоподавателите навън в изборите за НС се увеличават почти 2,5 пъти - от 26 827 на 64 822, а през 2005 г. стигат 75 245, показват данните.
“Това най-вероятно е свързано със свободното пътуване - след 2001 г. се отмениха визите, разширява се и гласоподаването в Турция”, коментира Димитров. В периода 1997-2001 г. секциите в Турция са се увеличили от 23 на 42.
На парламентарните избори през 2001 г. ДПС печели с гласовете зад граница 2 мандата, а НДСВ - 1.
След 2001 г. тенденцията е към нарастване на избирателите от чужбина. През 2013 и 2014 г. между партиите са се разпределяли между 9 и 11 мандата за всеки от двата вота, твърди политологът. На тези два вота с гласовете, получени в чужбина, се определят мнозинствата. “Или с други думи, мнозинствата, които не са зависели от мандатите, получени с гласовете зад граница, са много малко” обясни той.
Най-печеливше от гласовете от чужбина на парламентарните вотове през 2013 и 2014 г. е ДПС, което е усвоявало по 5 мандата.
Втората по депутатски места с гласовете от чужбина е управляващата ГЕРБ. Тя е усвоявала по 3-4 мандата на последните два парламентарни вота.
На изборите през 2014 РБ е получил малко повече от 1 мандат. Има тенденция да се разширява гласоподаването в Германия, Великобритания, Франция и изобщо страните от Западна Европа. Оттам вотът за Реформаторския блок е по-висок от средния за гласуване в чужбина. Затова според Димитров блокът има хоризонт да увеличи броя на спечелените мандати до 2 на следващ вот за парламент.

На изборите през 2005 г. НДСВ е взело 13 432 гласа, Коалиция за България - 6125 гласа, ДСБ - 5026 гласа, ОДС - 3547 гласа.
На вота през 2013 г. от чужбина за ГЕРБ има 23 090 гласа, за Коалиция за България - 4 907 гласа, за ДСБ - 3288 гласа, за ДБГ - 2993 гласа, за “Атака” - 3018 гласа.
Ето и някои от числата за вота в чужбина от парламентарните избори през 2014 г. ГЕРБ - 38 868 гласа, РБ - 15 523 гласа. Патриотичен фронт - 5 150 гласа, БСП - 3 635 гласа, “Атака” - 2 429 гласа, АБВ - 2637 гласа. Гласовете за ДПС през 2014 г. от чужбина са по-малко заради религиозния празник Рамадан Байрям. Заместени са обаче с увеличено гласоподаване в България от посетили българските си роднини за празника гласоподаватели на ДПС от Турция, коментира Димитров.
“Иначе гласоподаване от чужбина ние имаме още през 1990 г. - това бяха секции в Либия, в Коми
Но тази чужбина е съвсем друга”, каза Димитров. “От Либия се гласоподаваше за СДС, а от Коми - за БСП. Но общността на живеещите в Коми нямаше как да бъде сравнявана с изселниците в Турция, или с тези, които в момента са в Германия или Англия. Отрязъкът от време е много голям, за да сравняваме. Сега например много са се мобилизирали общностите ни в Турция, също така значителни български общности в Западна Европа, в САЩ и Канада”, убеден е политологът.
Според него въвеждане на електронен вот със сигурност ще увеличи прилива на гласове от чужбина на следващ вот. “Аз обаче съм категоричен противник на въвеждане на всеобщо гласоподаване на големи групи от хора, които пребивават в едно населено място, независимо дали във или извън България. Моето предложение е било винаги едно - когато се гласува в Истанбул, Лондон или където и да е извън страната ни с открити изборни секции, да не се позволява там да се гласува електронно. Защото резултатът ще бъде установяване на “справедлива пазарна цена” на един глас, както и “справедливо” заплащане на онзи, който организира такъв вот”, категоричен е експертът.
Според него в момента има около 500 хиляди гласоподаватели, които пребивават в населени места извън страната, в които няма открити избирателни секции. “Те на практика нямат избирателни права, освен ако не си дойдат на постоянния адрес в България. За тях трябва да се въведе електронно гласуване, защото за тези хора активното избирателно право не е фактическа реалност”, убеден е Димитров.
“Ветото на президента за изборния кодекс има отношение към партийните стратегии, не и към това могат ли хората да гласуват или не. Според мен 100 000 души на последните местни избори са пренесли активното си избирателно право от постоянния си адрес към някакъв новорегистриран с идеята да повлияят на изборния резултат. Което си е жива злоупотреба. Освен всичко друго попадат в графата “Активна регистрация”, т.е. правят го по собствено желание, според сега съществуващите правила. И друг път съм казвал, че вече има общини, в които гастролиращите избиратели са повече от местните”, заключи политологът.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен