Старата столица е първият извънстоличен град – домакин

Велико Търново е първият извънстоличен град, в който месец и половина ще гостува изложбата „Що е „Стършел” свършил”. Експозицията бе открита снощи в Изложбените зали от зам.-председателят на парламента Иван Иванов и зам.-кметът на общината Ганчо Карабаджаков. На събитието присъстваха и емблематичните за сатиричния вестник творци Михаил Вешим и Румен Белчев.

Изложбата е посветена на 70-годишния юбилей на “Стършел” и съдържа 15 винила с някой от най-емблематичните карикатури, отпечатвани във вестника, както и с архивни кадри от историята му. Преди да гостуват в старата столица, те са представяни само в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София, а през есента ще гостуват в Пловдив.

“Стършел” е живата история на сатиричното перо и карикатура и по един неподправен хумористичен начин отразява историята ни, а от нея има много факти на които можем да се надсмиваме, да подхождаме със самоирония и да се учим. Животът е шарен, стига човек да има сатирично перо и хумористично око както всички талантливи автори на вестника. Фройд е казал, че за да бъде един човек щастлив, той трябва да умее да работи, да обича и да твори, а аз виждам, че вие от “Стършел” сте успели и щастливи хора и очевидно обичате работата си”, каза зам.-председателят на парламента Иван Иванов. По думите му всички исторически и културни събития, пречупени през окото на сатириците са самата истина, макар тя да е болезнена за някой.

“Знаем, дори в последно време едни политически карикатури създадоха напрежение, но интелигентните хора могат да усетят истината и да се смеят от сърце”, каза в приветствието си още депутатът от Реформаторския блок.

“За Велико Търново е голяма чест гостуването на тази изложба”, каза зам.-кметът на старата столица Ганчо Карабаджаков, който уточни, че се изказва не като администратор, а като художник.

 “Минавайки покрай тези карикатури установих, че много от тях са ми познати. Времето ли е спряло, или “Стършел” е пророк, но много години се смеем на едни и същи неща. Пред една картина много рядко можеш да изпиташ спонтанна емоция, докато при карикатурите тя е факт. При тях даже може да боли, защото това изкуство държи пръст на пулса на живота”, подчерта Карабаджаков.

“Няма друг вестник, чието име да е станало част от живота на един народ. Цяло поколение сънародници израснаха с него, особено в онези години, когато партийните рупори тръбяха за успехите, а бодливият вестник критикуваше, доколкото му позволяваха разбира се, защото тогава Стършела скачаше според тоягата”, каза Михаил Вешим. Той припомни, че преди години вестникът е достигал “фантастичните” 400 000 броя тираж, абонаментът не достигал и на някой места дори вървял три в едно със съветските издания “Мурзилка” и “Колхозница”.

“Стършел остана верен на нрава си да бъде опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота. Продължаваме да сме внимателни и за езика си, да е литературен български, различен от уличния жаргон. Страниците му се опазиха от разголени снимки, безвкусни карикатури, простотията и жълтенията бяха спирани още на вратата на редакцията”, разказа още Вешим. И допълни любопитна случки от историята на вестника, когато отдел “печат” на ЦК налага тежка цензура и спират броя от печат. “Първият път беше заради карикатура на Карандаш, който в стремежа си да покаже Тодор Живков като голям държавник и миротворец, като го нарисува много красив, млад и хубав, го направил …като красив дебил с две леви ръце. Това наложи смяната в последния модел на тази карикатура с друга от Стоян Венев”, разказа писателят хуморист.