Гена Димитрова – глас, който само боговете заслужават

Животът

16-05-2016, 10:20

Снимка:

vbox7

Автор:

Мила Иванова

Всичко от Автора

 „Гена Димитрова – глас, който само боговете заслужават”,това е името на изложбата, която ще бъде открита на 18 май в Националния исторически музей от 13.00 часа. Тя ще е  посветена на 75-годишнината от рождението на примата на операта и Деня на музеите – 18 май. Експонатите в изложбата включват  включва двадесет предмета, някои от които имат изключителна експозиционна стойности са дарени от племенницата й Милена Стойкова и от близката приятелка на певицата доц. д-р Свобода Гюрова от Регионалния историчДен на музеитеески музей в Плевен. Сред тях са и четири сценични костюма, принадлежали на оперната прима.  Триумфирайки повече от 35 години на световните оперни сцени, Гена Димитрова печели много престижни награди. Две от тях са включени в изложбата – Интернационален приз за висок принос към изкуството - „Златният стрелец”, с грамота от град Фоджа, Театро деле Фонти /1981 г./, и наградата „Джовани Дзенатело” - за най-добро изпълнение на партията на Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели на сцената на „Арена ди Верона” през 1981 г. , заедно с Лучано Павароти. Тази награда представлява бронзова скулптура със сребърно покритие, екслузивен модел, единствен екземпляр. Статуетката е изработена от скулптора Алберто Дзукети от Верона.
Оперната прима е запазила в архива си афиши от постановки на оперите „Аида” и „Тоска” в „Ла Скала”, Милано /1989 г./; „Турандот” – гастрол на „Арена ди Верона” в Токио /1991 г./; „Турандот” – „Ла Скала” /1983 г./; „Набуко” – „Ла Скала” /1986 г./ и каталози на оперите „Аида” в „Ла Скала” и „Турандот” в „Арена ди Верона” /1983 г./, с подробна информация за композиторите и авторите на либретата, с нотни партитури на главните партии, със скици на декорите и костюмите на артистите.
Кариерата на прочутото сопрано започва през 1967 г. с операта „ Набуко” от Джузепе Верди в Софийската народна опера. Гена Димитрова е пяла на големите сцени на всички континенти – „Ла Скала”, Милано; „Арена ди Верона”, Верона; операта в Парма; Виенската държавна опера; Фестивалът в Залцбург; Метрополитън опера, Ню Йорк; „Ковънгардън”, Лондон и др. Работила е с най-големите диригенти и певци от миналото столетие. Музикалните специалисти твърдят, че ролите й на Абигайл от „Набуко”, на лейди Макбет от едноименната опера на Верди, на Норма от операта на Белини и принцеса Турандот от операта на Пучини са еталон за певческо майсторство.