В  съобщение до медиите НГК „Природата за хората“ осведомява, че Софийският градски съд е отменил регистрацията на политическа партия „Зелените“. Ето и пълния текст:

Софийският градски съд е отменил регистрацията на политическа партия „Зелените“ като недопустима. Оказва се, че партията, основана от коалиция „За да остане природа в България“, въпреки участието си в парламентарни, европейски и местни избори, е нелегитимна.
Изключително очудване буди фактът, че по време на целия съдебен процес от партия Зелените, въпреки че са уведомени, не са изпратили представител и не са изразили становище по предявения иск срещу тяхната регистрация. Те са били призовани от съда чрез Борислав Сандов, който е пълномощник на партията. Съпредседателите Петко Цветков и Андрей Ковачев не са се явявали на заседанията по съдебния процес.
Според съда, името на политическата партия е съществен идентификационен белег на самоуправляващата се общност. По изрично предписание на закона, подлежи на утвърждаване с устава на партията. Отразените от регистърния съд обстоятелства, касаещи регистрацията на ПП „Зелените“, позволяват еднозначен извод, че първоначалното вписване е разпоредено към 04.11.2008 година. По силата на съдебното решение, регистрацията по ф.д. № 622/2008 е недопустима.
Партия „Зелените“ е участвала в над десет изборни кампании

17.05.2016 НГК „Природата за хората“

Приложение: Решение на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1817 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 604 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 14 ал. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП).
От името на ищеца П.П. „П. НА З.“ се твърди, че партията е регистрирана с Решение от 31.01.2001 г., а с решение от 04.11.2008 г. по ф.д. № 622/2008 г. да е регистрирана П.П. „З.“ – ответник в процеса. Излага довод, че наименованието на ответника противоречи на чл. 14 ал. 2 ЗПП, тъй като повтаря наименованието на ищеца и то по начин, който категорично и безусловно затруднява обществеността при разграничаването на двете партии включително и при използване на абревиатурите съответно ПППЗ и ППЗ. Иска се да бъде признато за недопустимо извършеното вписване.
Ответникът в указания му срок не депозира отговор по предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Г. от Адвокатска колегия – гр. К., поддържа предявения иск.
Ответникът, призован за съдебно заседание чрез Б.Д.С. – пълномощник на съпредседателите на 22.10.2015 г., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по предявения иск.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представените удостоверения от ф.д. № 114/2001 г. се налага извод, че с Решение от 31.01.2001 г., Решение от 10.11.2003 г., Решение от 01.12.2005 г., Решение от 21.07.2011 г. с последни промени в устава, приет на Извънреден конгрес, проведен на 23.05.2005 г., в регистъра за политическите партии е вписана П.П. с наименование „П. НА З.“.
От удостоверение по ф.д. № 622/2008 г. се установява, че с Решение от 04.11.2008 г., Решение от 29.12.2008 г., Решение от 28.12.2010 г. и Решение 26.03.2013 г. в регистъра за политическите партии е вписана П.П. с наименование „З.“.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 604 ГПК утвърждава общия исков ред като средство за огласяване недопустимост на вписано обстоятелство. От тази гледна точка и всяко лице, което се счита за засегнато от извършено вписване в рамките на едностранно развилото се и приключило охранително производство е в правото си да инициира спор, в рамките на който ползващия се от вписаното обстоятелство правен субект да противопостави собствената си гледна точка. Ето защо и при очертаните от закона рамки на състезателното производство в тежест на ищеца е да докаже последващо вписано наименование на ответника, което да повтаря наименованието на ищеца и/или негова абревиатура.
Името на политическата партия е съществен идентификационен белег на самоуправляващата се общност и по изрично предписание на закона подлежи на утвърждаване с устава на партията – чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗПП. Отразените от регистърния съд обстоятелства досежно вписаното наименование на ищеца – П.П. „П. НА З.“, както и че към 06.02.2014 г. последната промяна на устава е от 23.05.2005 г., предвид и липсата на въведен в процеса спор налага извод, че към тази дата вписването е било факт.
Отразените от регистърния съд обстоятелства, касаещи регистрацията на ответника, позволяват еднозначен извод, че първоначалното вписване е разпоредено към 04.11.2008 г. Доколкото по делото не се спори, че още към този момент ответникът е вписан под наименованието П.П. „З.“, еднозначно се налага извод, че това е станало при наличие на вписано вече наименование на друга П.П., съдържаща в наименованието си „З.“.
Наименованието на правния субект е основен идентификационен негов белег, позволяващ разпознаването му сред всички останали. Нормата на § 2 ПЗР на ЗПП препраща към Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Нормата на чл. 14 ал. 2 ЗПП обаче изключва възможността за формиране на наименование на П.П. посредством добавяне към вписано вече наименование на думи, букви, цифри или други знаци. Изрично отречената възможност за модифициране на наименованието за разлика от общия режим на сдруженията с нестопанска цел, еднозначно сочи на законодателно утвърдена защита на съдържателната част от наименованието на политическата партия. С други думи, на титуляра на вписано вече наименование е гарантирано изключително право да се идентифицира чрез него. Настоящият състав приема, че макар и нормата на чл. 14 ал. 2 да забранява изрично добавяне на текст към вписано вече наименование, с оглед еднозначно произтичащия смисъл на правилото недопустимо е повтаряне на съдържателната част на наименованието и посредством съкращаване на структурно обособен елемент от вписано вече наименование.
Идентифициращият елемент от наименованието на ищеца се явява думата „З.“, която изчерпва съдържателната част на наименованието на ответника. При положение, че макар и косвено наличните по делото доказателства позволяват еднозначен извод наименованието на ответника да е вписано след като е било вписано наименованието на ищеца, възпроизведения структурно обособен елемент от наименованието на ищеца го повтаря по смисъла на чл. 14 ал. 2 ЗПП. Ето защо и налице е недопустимост на последващото вписване.
Процесуалният закон еднозначно разграничава исковото от охранителното производство, чийто резултат е допусната регистрацията. Настоящият състав не намира процесуална възможност нито да ревизира акта на регистърния съд, постановил вписване на спорното в процеса обстоятелство, нито да извърши заличаването му.
По силата на препращата норма в сила е утвърденият с чл. 7 ал. 5 ЗЮЛНЦ механизъм. С влизане в сила на решението, отричащо възможността ответникът да ползва вписаното негово наименование ищецът следва да поиска преустановяване носенето и служенето на оспореното наименование. Влязлото в сила решение по спора за допустимостта на вписаното обстоятелство ангажира ответника да предприеме необходимите действия за своевременна промяна на наименованието. Извън предмета на настоящото производство остава обсъждането на възможните средства за преодоляване на евентуално бездействие.

По претенцията по разноски
В процеса не са заявени искания по разноските, което по изричен текст на чл. закона – чл. 6 ал. 2 вр. чл. 81 ГПК е предпоставка за произнасяне досежно това вземане, самостоятелно от материалноправна гледна точка.
Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 14 ал. 2 ЗПП по предявения иск от П.П. „П. НА З.“, регистрирана по ф.д. № 114/2001 г. по описа на СГС, Фирмено отделение срещу П.П. „З.“, регистрирана по ф.д. № 622/2008 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, че наименованието „З.“ е недопустимо.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

Съдия: