През 1981 г. бе създадена Световна асоциация за изучаване на предсмъртните изживявания - IANDS

Светъл тунел, спокойствие, гласове на близки, които са ни напуснали, блаженство, което ни облива "отвъд". Това са историите, които разказват обикновено пациентите, излезли от кома, и хора, попаднали в опасност за живота. Всички спомени от живота им минават "като на филмова лента". Това явление си има познато име - near death experience. Все още науката не може да обясни почти нищо за мистериозното състояние на прага между живота и смъртта.
Преходът от живота към смъртта в обикновеното съзнание често се асоциира с ярка светлина в края на тунела. Но както изяснява BBC Future, фиксирани са съобщения за много други доста странни случаи и учените възнамеряват най-сетне да изяснят това, пише сайтът megavselena.bg. През 2011 година господин А., 57-годишен социален работник от Англия, постъпва в болницата в Саутхемптън, след като припада по време на работа. Лекарите тъкмо поставят катетър в слабините му, когато сърцето му спира. А когато секне постъпването на кислород в мозъка, осцилограмата се протяга в тънка нишка. Господин А. се възнася. Но независимо от това той помни какво се е случило след това. Персоналът незабавно прилага автоматичен външен дефибрилатор (АВД), машина, която чрез електрошок дава възможност отново да се пусне сърцето
А. чува как механичен глас произнася два пъти: "Дайте разряд!" Между тези две команди той отваря очи и вижда странна жена, която го приканва от далечния ъгъл на стаята, летейки някъде под тавана. Той се присъединява към нея, оставяйки своето невиждано тяло там, където то се намира. "Почувствах, че тя ме познава. Чувствах също, че мога да й се доверя и че тя не е тук без причина. Но каква беше тази причина, не знаех - спомня си по-късно А. - В следващата секунда вече бях там горе и гледах отвисоко себе си, сестрата и още някакъв плешив мъж." Проверката показва, че в болничните записки са отбелязани две устни команди за прилагане на АВД. Дадените по-късно от господин А. описания на намиращите се в стаята хора, които той не можел да види, преди да загуби съзнание, и техните действия също са абсолютно точни. Той описва неща, случили се за три минути, за които, ако се доверяваме на нашите знания по биология, той не е можел да има представа.
Историята на мистър А., описана в доклад, публикуван в списанието на Европейския съвет по реаниматология, е само един от случаите, които
опровергават общоприетите представи за предсмъртните състояния на човека, пише сайтът megavselena.bg. Досега изследователите изхождаха от това, че щом сърцето престане да бие и да изпраща животворящи потоци кръв в човешкия мозък, човек престава да осъзнава себе си и всичко наоколо. От този момент човек всъщност е мъртъв. Но колкото по-надалече се придвижваме в изучаването на науката за смъртта, толкова по-добре започваме да разбираме, че такива състояния са обратими.
В продължение на много години тези, които са успели да се върнат от подобни непостижими за разума места и състояния, нерядко са споделяли спомени за преживените от тях събития. Докторите в повечето случаи не обръщат внимание на такива свидетелства и ги наричат халюцинации, а изследователите доскоро не горяха от желание да се потопят в изучаването на подобни състояния на "почти смърт" основно поради това, че ги смятаха за излизащи извън пределите на научното познание.
Но Сам Парния, лекар, който се занимава с пациенти в критични състояния, и директорът на изследванията в областта на реаниматологията в Медицинската школа към университета "Стони Брук" в Ню Йорк, съвместно с колеги от 17 лечебни и научни центрове в САЩ и Великобритания, решили да поставят край на гаданията за това, което изпитват и не изпитват хората, намиращи се на смъртен одър.
Учените смятат, че са успели да съберат научни данни за потенциално последните моменти от живота на умиращите. За четири години те анализирали повече от две хиляди случая на спиране на сърцето, тоест моментите, когато сърцето престава да бие и човек официално се смята за мъртъв. Сред тези пациенти
лекарите успели да върнат от мъртвите 16%. Парния и колегите му успели да поговорят със 101 от тях, тоест с всеки трети. "Нашата цел беше да се опитаме да разберем на първо място какъв е той, смъртният опит, от ментална и когнитивна (познавателна) гледна точка - казва Парния. - И още. Ако си имаме работа с хора, които твърдят, че са възприемали случващото се в момента на смъртта слухово и визуално, трябва да разберем действително ли са осъзнавали какво се случва с тях."
Оказва се, че предсмъртните видения са познати още от времената на пещерите. Има ги по скални рисунки в пещерата Алтамира в Испания, "тунелът" е описан в египетската Книга на мъртвите и във вавилонски текстове, изследван е от учени като Дени Дидро, рисуват го художници като Йеронимус Бош и Гюстав Доре, а съвременната медицина е събрала и документирала най-малко 1500 доказани случая.
През 1981 година бе създадена Световна асоциация за изучаване на предсмъртните изживявания - IANDS. Тя издава периодичен бюлетин и в нея членуват известни лекари, социолози и специалисти от САЩ, Англия, Франция, Канада. Случаите са систематизирани, знае се добре, че 15 до 18% от хората в клинична смърт имат предсмъртни видения, знае се и какви са те.