Бариерата между двете култури предизвиква опасност от разпространение на радикализъм

Европа беше разделена от Берлинската стена в продължение на три десетилетия. Днес опасността е предизвикана заради бариерата между две култури, пише Bloomberg.
На известната Арабска улица в столицата на Германия сирийски жени със забрадки носят традиционни продукти, с които приготвят ястия точно като у дома си в Алепо или Хомс. Мъжете пушат лули в кафенетата. Сладкарница рекламира специалитети от Идлиб. За малко повече от година арабският измести немския и турския в района заради наплива на сирийски бежанци, търсещи убежище от войната.
“Никога не съм виждал такова нещо”, коментира пред агенцията Мохамед Замуд от Ливан, който управлява ресторант за пилешко месо. Половината си живот той е прекарал в Берлин и е наблюдавал как тази част от германската столица – своеобразна реликва на Германската демократична република, се превръща постепенно в парче от Бейрут или пък Дамаск.
Откакто се случиха терористичните атаки в Париж и Брюксел, сблъсъкът между религиозните бежанци и техните светски домакини породи взаимно подозрение и недоверие. Картината в Берлин показва на пръв поглед микс от култури и кухни, които се намират и в другите градове на страната. Това обаче представлява предизвикателство към либералните демокрации на следвоенна Европа, които балансират между стратегическите и хуманитарни цели и изискванията на все по-неспокойните електорати, пише агенцията.
Опонентите на управляващите в Германия призовават за затваряне на границите на страната, след като през миналата година тя прие над 1 млн. души бежанци. Канцлерът Ангела Меркел също признава, че интеграцията е най-голямото предизвикателство пред хората.
Интервюта с мюсюлмани в Берлин, Брюксел и Виена показват, че много от тях не са в състояние да се интегрират, защото или не желаят, или не знаят как. Някои казват, че се страхуват, че ще бъдат разклатени устоите на вярата им, че децата им ще бъдат “повредени”. Това доведе до бързото разкриване и на ислямски детски градини в някои региони. Според скорошен доклад във Виена например вече има повече от 150 специализирани ислямски детски градини.
“На всяка цена трябва да избегнем създаването на субкултури и гета, защото в най-лошия случай те могат да станат най-подходящото място за развъждане на радикализъм”, коментира Маркус Зинер, учен от Берлин. Негов близък приятел наскоро е преместил сина си от едно от началните училища в града, защото другите деца там не говорят немски.
“В определена степен ние вече се провалихме, ако се вгледаме в някои райони на Берлин, а и на други места”, посочва Зинер.
Това е нещо, на което сириецът Фирас Алшатер се опитва да се противопостави. Той стана известен, след като стоя на натоварения Александерплац в Берлин с превръзка на очите и табела, че има нужда от прегръдка, защото е бежанец мюсюлманин. Много хора го прегърнаха.
Това, в което е най-трудно да бъдат убедени новопристигналите от арабския свят, е че интегрирането не е компромис, а необходимост. Алшатер посочва, че много от новодошлите са участвали в революцията у дома. “Те искат свобода и демокрация, но всъщност не дават свобода и демокрация на своите хора”, казва той.
Според самите мюсюлмани един от основните проблеми е, че повечето имами идват от страни извън Европа – най-вече от Близкия изток, не говорят местните езици и не са запознати с проблемите, с които мюсюлманите в Европа се сблъскват ежедневно. Тези проблеми са различни –от публичната употреба на алкохол до целуването на публично място, което е немислимо в арабския свят.
Хасан Абиед, белгийски възпитател от марокански произход, коментира, че вижда как много младежи се опитват да се справят с подобни проблеми и в Брюксел. Абиед посочва, че има дълбок конфликт между живота навън и живота в семейството. Младежи го питат дали е добре двата пола да посещават едно и също училище, дали трябва да напуснат компанията, когато техен приятел си поръча алкохол в заведение, дали да участват в избори. В крайна сметка много от тях започват да търсят отговорите в интернет и лесно могат да бъдат оплетени в радикални мрежи, казва Абиед.
Той допълва, че много младежи имат опасения дали тяхната вяра е истинска, тъй като не живеят в мюсюлманска страна и правят неща, които те чувстват, че противоречат на исляма. Няма диалог между децата и техните родители по тези въпроси, а духовниците говорят само за молитви и проповеди, но не се справят със социалните проблеми”, казва Абиед.
Тези проблеми могат да бъдат изгладени от исляма с европейски корени, според Халид ел Абдауи, който изучава ислямски науки във Виена. Проблемът е, че тази идея плаши много хора. Някои дори смятат, че това е американско-европейска конспирация. Той подчертава, че страховете им са ирационални.
В Австрия например правителството изисква бежанците да преминават курсове за ориентиране. Фокусът се поставя и върху образованието, за да се гарантира, че няма да има радикализация в ранна детска възраст.
Обратно в Германия Мохамед Замуд казва, че неговият квартал не може да се сравнява с Моленбек в Брюксел. Според него мюсюлманите в Германия са по-добре третирани отколкото в Белгия. "Според закона аз съм равен на германците. Не чувствам разисъм, чувствам се като у дома си”, посочва той.