Планът “Юнкер” е важен инструмент, който ще ни научи как да използваме по-добре свободния ресурс на капиталовия пазар, на финансовите институции, възможностите на бизнеса и с европейски фондове да го инвестираме в повече заетост и работни места. Това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на Десетата национална дискусия „Да! На българската икономика“, организирана от КРИБ и в. „Стандарт“.

Надявам се, съвместно с бизнеса да намерим възможности за публично-частно партньорство, предстои скоро да бъде приет нов закон, синхронизиращ европейската директива и създаващ нов ред за концесиите и публично-частното партньорство, посочи тя.

Министър Павлова посочи, че по плана „Юнкер“ не бяха одобрени предложените проекти за пътища – за направленията София – Калотина, София – Видин, София през Велико Търново до Русе, които са ключови транзитни европейски коридори в България. Не беше подкрепена и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Министърът обясни, че причината за това е, че тези проекти не генерират приходи. Затова усилията ни трябва да се насочат към инвестиции, свързани с финансовия инженеринг, който трябва да бъде развит с финансиране по оперативните програми. Регионалният министър  припомни, че се планира създаването на шест фонда - фонд за водна инфраструктура, три фонда за градско развитие – за София, за Северна България и за Южна България, фонд за туристическа инфраструктура и един гаранционен фонд. Инвестициите по тези фондове ще бъдат по-малки в сравнение с тези по плана Юнкер, посочи министър Павлова.

Програмата ни за енергийна ефективност получи подкрепа и от Световната банка и от KfW, така че милиардът, който държавата и правителството предостави като банкова гаранция на ББР вече е покрит, като желаещите финансови институции да я подкрепят са повече от тези средства, каза регионалният министър.

На дневен ред остава въпросът с финансирането на големите инфраструктурни проекти, като не трябва да забравяме малките общински пътища и градската инфраструктура, обобщи Павлова. За съжаление Европа ни дава все по малко пари за глобалната и местна пътна инфраструктура и това е голямото ни предизвикателство, коментира регионалният министър.

Павлова припомни, че през предходния програмен период са инвестирани 2 млрд. лв. в стратегически пътни проекти, 3 млрд.лв. в общинска градска инфраструктура и свързаност на населените места. За новия период 2014 – 2020  инвестициите в базисна инфраструктура и в пътища са все по-малко, като тези за локална свързаност са почти нулеви. Ако преди имахме 2 млрд. за пътища, сега имаме 1 млрд., средствата за рехабилитация на пътната мрежа са наполовина. Затова е предизвикателство да намерим нов модел за финансиране, коментира регионалният министър. Тя поясни, че една от стъпките е чрез промяна на модела за заплащане на пътищата – чрез въвеждане на тол такси за изминато разстояние, така че който руши повече да плаща повече. По този начин от по-голямата събираемост на приходите ще има възможност да бъде ремонтирана пътната инфраструктура, а в бъдеще и да се строи, допълни министър Павлова.