2016 е годината на Северна България

„Довършването на АМ „Струма“ е голямото предизвикателство, което стои пред нас. В него има много геополитика – това е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в ефира на телевизия „Канал 3“. „Този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората и би било национално предателство да не го довършим, отбеляза министър Павлова. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване, защото всеки ден си отиват човешки животи, категорична беше тя. В строителството на последния участък през Кресненското дефиле се сблъскват, както финансови, така и сериозни лобистки интереси. Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го построим и за колкото имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин“, подчерта Лиляна Павлова, визирайки варианта за преминаване с тунел. Не мога да кажа кои са фирмите, които имат интерес да строят големия тунел през Кресненското дефиле, но със сигурност това са само много големи, чужди строителни компании, които биха могли да изградят едно толкова мащабно и сложно съоръжение като 15-километров тунел, каза още регионалният министър и допълни, че освен финансовия аспект трябва да се вземе предвид и опасността от изграждане на такова съоръжение в район с висока сеизмологична активност. Друг съществен проблем при този вариант на преминаване е нуждата от депонирането на огромното количество земна маса, в която е отчетено съдържание на радиоактивни елементи. Земната маса от такъв изкоп е с обем, по-голям от НДК. Проектът е неизпълним, ако не се разкрият радиоактивни депа за отпадъци, в които тя да се съхранява, поясни министърът на регионалното развитие.

Тя обясни, че има идеен проект, който максимално използва съществуващия път и е максимално щадят за околната среда. Той включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива. Това са проектни решения, които се прилагат в цял свят и ще ни струват 350 млн.евро, а не 1 млрд., отбеляза Павлова. Важно е да имаме две платна в една посока на движение, да нямаме насрещно движение, а дали ще е магистрала или скоростен път е без значение, когато можем да постигнем добра скорост на преминаване и безопасност, категорична беше тя.

Министър Павлова информира, че в Народното събрание е внесен законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост и нанасянето им в кадастъра, така че най-накрая в България да се постигне стопроцентово покритие с кадастрални карти. Това е изключително важно от гледна точка изграждането на пътни и всякакви инфраструктурни проекти, важно е за гражданите и бизнеса и дори за земеделските субсидии, каза министър Павлова. Тя обясни, че грешките в картите на възстановената собтвеност са между 40 и 50%, тъй като някога комисиите за земеразделяне са нанясяли координати и граници на обектите без дори да присъстват на терен. Поради тази причина пътят през Кресненското дефиле според картата е начертан в реката, а пътят към Рилския манастир – в гората, даде пример министърът. Тя обясни още, че е изготвен проект за изчистване на грешките от картите за възстановената собственост, който ще бъде финансиран по ОП „Добро управление“.

2016 е годината на Северна България. 130 млн. лева са отпуснатите допълнителни средства целево за ремонт на пътища - главно в Северна България, заяви министър Павлова. Освен това одобрихме проектите за финансиране на ремонти на пътища по Оперативна програма „Региони в растеж“ и те са приоритетно в Северна България, каза още тя и информира, че сред тях са пътят през прохода Петрохан, направленията Плевен -Ловеч, старият път Монтана – Видин, пътят Разград – Силистра и други. Тя обясни, че от тази година правителството започва да балансира неравнопоставеността между Северна и Южна България. Даваме повече точки при оценката на проекти от Северна България и сме включили всички общини от Северозапда за финансиране по ОПРР, заяви тя. От 2017 г. ще започне финансриане по Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони. Самата програма е изготвена, но поради липса на проектна готовност, финансирането ще започне реално от 2017, отбеляза министър Павлова. Важно е да се развият съществуващите предприятия, да се преквалифицира наличният човешки ресурс за нуждите на бизнеса от региона и да се разкрият работни места. Опитът показва, че след 10-12 години, когато регионът вече се е утвърдил икономически, хората започват да се връщат, но засега важното е да задържим и малкото млади хора, които са останали там, категорична беше министърът.

По отношение на незаконното строителство Павлова съобщи, че годишно ДНСК премахва около 1000 незаконни строежа. Повечето от тях обаче са заварени. През последните години почти нямаме незаконно строителство, защото стана ясно, че имаме нулева толерантност към тези постройки и хората разбраха, че не им е изгоднно да строят незаконно, каза още министърът. Остава обаче проблемът в гетата, където от една страна има самонастаняване на хора в чужди имоти, а от друга - местната власт по политически причини е оставила гетата да се размножават, което е довело до експанзия на незаконните постройки. Тя даде пример с Гърмен, където има цели четири квартала в неурбанизирана територия, като в същото време кметовете през годините са издавали адресни регистрации на живеещите в незаконните къщи.