Поякога се губят в планината, подмамени от "богат улов"

За да си добър гъбар, е необходимо не само да познаваш гъбите, но и да обичаш планината. Но най-важно е да имаш здрави крака. Това казват жителите на белишкото село Краище, което е между три планини – Рила, Пирин, Родопите, съобщава kmeta.bg.

"Има къде да тичаме. За нас гъбарството е препитание. В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижиката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата”, споделят местните гъбари.

В момента берат пачи крак, който се изкупува за 5 лева килограм. Мъже, жени и деца се юрват от ранни зори към гората. Тръгват по горските пътеки още в 5-6 часа. А работният им ден хич не е къс. Изкарват в планината до тъмно.

"Ако някой има късмет и попадне на много гъба, се прибира по-рано, за да я предаде. Другите обаче изкарват по 14-15 часа в гората. В последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби селяни от други общини, опъват палатките край селото и също събират гъби. Но не ги гоним. Защото и тях недоимъкът е довел тук”, споделя Али Рункьов.

"Гъбата е много лъжовна, намериш 2-3 в даден район, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал. Има и дни, в които с късмет може да набереш и 100 килограма", разказва 52-годишният гъбар.

Затова понякога гъбарите се губят, не усещат кога се е стъмнило, завладени от мисълта за богат „улов” и за висока надница. Други пък излизат очи в очи с разни хищници – лисици, вълци, дори мечки. Миналата година баба с двете й внучета прекарали цяла нощ сами в гората. За щастие ги открили на сутринта живи и здрави, макар да били уплашени и измръзнали.

"Дори децата тук знаят кои стават за ядене и кои са отровните им двойници. Затова и в селото няма случай на отровени с гъби хора. Така че всеки наш гост спокойно може да похапва от гъбите, с които го гощаваме”, уверяват гъбарите в село Краище.