Малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав

От няколко години една от първите позиции в моя “Списък с мечти” е да намеря уютен ресторант с вкусна кухня и дискретно, но перфектно обслужване. Ресторант, в който мога да избягам за час-два от жегата в града и напрежението в офиса. Ресторант, в който мога да проведа комфортна бизнес среща, да отразнувам поредния семеен празник или шумна фиеста с приятели.

Планирах, резервирах, посещавах много модерни, стилни, известни и не чак толкова известни места в София и околностите, но моето не откривах.

Казват, че мечтите се сбъдвали. Иначе защо ми е списък?

И както винаги, по-мъдрите се оказаха прави - мечтата ми се сбъдна, попълних списъка. 

Открих го в един прекрасен слънчев ден. Пристигаме в Драгалевци по обед, малко след 13 часа. Посрещат ни още на входа и тутакси успяват да ме спечелят с лъчезарните си усмивки. Ресторантът е светъл, уютен, персоналът - приветлив. 

Настаняват ни на маса до камината. Присъствието на други посетители не се усеща, въпреки, че почти всички маси са заети. 

Чувството, че близък приятел те е поканил на гости, е повече от реалистично. Комфортна обстановка, без излишна помпозност и натруфеност. Дискретното присъствие на персонала се вписва ненатрапчиво в цялостната визия и едновременно те кара да се чувстваш като желан гост.  Да, гост. Дори нямаш нужда от меню. 

Стара истина е, че хубавата напитка и вкусното ястие сближават хората, правят ги приятели. Тук определено се очертават и нови приятелства.

“Какво ще обичате?”, пита любезно сервитьорът.  “Ми, гладни сме”, отговряме в един глас и се доверяваме на неговия усет и професионализъм. 

И как ни зарадваха?  Домашно масълце с топли питки,  салата от пресни градински домати с домашно сирене, домашна лютеница, домашно кьополу, урнебес, тафче-графче (задушен на скара боб), печени люти чушки…. и разбира се, прословутият сръбски каймак. Само естествени продукти. Помните ли вкусът на градински домат и прясно печена домашна чушка? Подобна наслада за сетивата няма. Удоволствието да си намажеш топла питка, току що свалена от огъня, с домашно приготвени разядки, е несравнимо! После, разбира се, задължителното за сръбски ресторант кебапче.

За пиене - дюлева ракия, домашна, с цвят кехлибар. И макар да не пия, стори ми се, че няколко малки няма да ми се опрат. Много хубава. А пуста сръбска крушовица е без конкуренция засега.

И всичко това докато чакаме да дойде ароматната скара…. с вкус на месо, не смес от соя и сланина. Свинските пържоли са свински - вратни, сочни, добре овкусени. Телешкото бон филе на скара - превъзходно. Ароматно, леко и сочно. Отделно сочни ущипци (кюфтенца с бекон и кашкавал), плескавица, вешалица, свински ребърца на скара и още строго секретни сръбски специалитети, за които шапка  свалям на майстора - невероятно вкусни и баш от месо. 

Новото попълнение във винената листа на ресторанта е поредната изненада - прекрасните вина  Gaetan на винарска изба Оряховица, създадена в далечната 1936 г.

Няма да крия, почитател съм на сръбската национална кухня, но подобно пиршество за сетивата отдавна не бях си устройвала. Сега разбирате защо “Котилото” зае особено място в Списъка ми с мечти.

Разговаряме със собствениците Йонко Георгиев и известният майстор-готвач Далибор Маринкович - Даци. 

„Българите и сърбите сме сродни души... обичаме скара, люто, ракийка”, признава майстор Даци, главен готвач и съдружник на Йонко Георгиев в ресторанта.

Майстор Даци е носител на златен медал от Лесковачката скариада. Признава, че от малък е искал да се занимава с кулинария и все обикалял около печката. “Баба ми и дядо ми бяха известни готвачи в моя край. Нямаше как да избера друг път в професията”, споделя майсторът.

Даци е роден в Лесковац, но вече над 10 години живее в България и познава отлично вкусовете на българина. 

“На Балканите много наблягаме на качеството и количеството. Сърби и българи носим на ядене и пиене, обичаме вкусна домашна храна и домашна ракия.  Чужденците не могат да се нахранят като хората - свикнали са с полуфабрикати, не са опитвали истинска храна. А българинът е табиетлия - обича скара, месце, люто, пикантно. Обича ръцете му да са пълни и на душата му да е леко. Затова и обикнах Бълтария. Българите и сърбите много си приличат.”

“Да, качеството на храната и обслужването, отношението към посетителите и изпипването на детайлите са в основата на успеха”, допълва Йонко Георгиев.

"Повечето ни ракии са от Сърбия. Разбира се, предлагаме и наши, те също са уникални. Българинът обаче, не е свикнал с плодови аромати. Залагаме по-скоро на гроздовата. Но в менюто  предлагаме крушова, сливова, лозова, домашна дюлева ракия. Сърбите са майстори на ракията и месото. От Сърбия внасяме уникални прасета - самата порода и начина, по който са заклани, са от значение. Взимаме месо и от тук, подбираме най-доброто, защото най-важен е вкусът. Ако месото е жилаво, както и да го приготвим, няма да е вкусно.”

Йонко  е работил повече от 15 години в сферата на ресторантьорството. Разказва, че не обича да сменя работното си място. Често облича униформата и участва наравно с екипа в обслужването. 

„Обичам професията си. Обичам, когато дойдат гости да ги посрещна, да ги настаня, да ги предразположа да говорят за ежедневието. Хората това искат - добро отношение и спокойствие. Към всеки трябва да намериш подход, да му влезеш под кожата, да го обгрижиш така, че да се върне отново. Щом има отношение и качество, има защо да се върнеш.”

Преди да отворят “Котилото”, Йонко и майстор Даци работят в сръбски ресторант в центъра на София. Далибор е готвач, а Йонко - салонен управител. След седем години съвместна работа решават да открият свое заведение. Правят го с много хъс и много любов.

“Паснахме си като характери и рабиране за работата и нещата се случиха през март 2011г. Има ли хора, правим всичко. Разполагаме с лятна градина с около 100 места, отделно - с още една тераса. Правим си и наши празници, например Гуча партита. Правим голяма плескавица и после раздаваме на гостите. Каним и оркестри от Сърбия, става голям купон. Знаете, ресторант се прави за приятели, а ние можем да се гордеем, че имаме доста - от най-обикновени хора до най-известни и обичани от обществото личности”, споделя Йонко Георгиев и допълва: “Тук е мястото да благодаря на всички приятели и партньори, за доверието да са рамо до рамо с нас през годините. На екипа, без който “Котилото” нямаше да е мястото, което всички обичаме. На Първа инвестиционна банка за улесненията и съдействието, които получаваме. Не всичко е работа, трябва и лично отношение!”

Поглеждам часовника. Неусетно са минали 3 часа. Следват диджестив, кафе, току що изпечени домашни ореховки. Домакините са се погрижили нищо да не ни липсва.

Двамата разказват, че в първите години не са имали почивен ден. Сега могат да се похвалят че имат по цял почивен ден от седмицата, дори си позволяват по 4-5 дни отпуск през лятото, за да са близо до семействата си.

Питаме доволни ли са от постигнатото и каква е рецептата за успешен бизнес.

“Трябва да си благодарен, за да вървиш напред”, веднага отговаря майстор Даци и допълва “Винаги бих повторил. Не е проблем да отвориш заведение, да намериш място и персонал. Ние обаче вярваме в собствените си сили. Вярваме в това, което можем. Когато вървим, се получават нещата. Йонко е много добър човек, с добри маниери, посреща всеки с уважение. Когато такъв човек е лице на ресторанта, нещата се получават.”

“Когато знаеш какъв е моделът, който работи и го изискваш от персонала, няма начин да не успееш. Когато показваш отношение, няма начин да не успееш. Работим с невероятни професионалисти. Клиентите, бизнесът, работата - това е нашият живот. Колкото ни изморяват, толкова и ни зареждат. Важно е да приемаме всичко с усмивка!”, обобщава Йонко Георгиев.

Минава 18.00ч. Време е обядът да приключи, а вече с нетърпение планираме следващия. Но този път сред свежестта и зеленината на лятната градина и ромона на водата на въртящото мелничарско колело в нея.

Ресторант КОТИЛОТО се намира в непосредствена близост до центъра

на Драгалевци, на адрес: "ул. Крайречна" No26