Има поверие, че само през нощта срещу Еньовден сладката папрат разцъфтява с огненочервен цвят

Днес е Еньовден - най-магичния ден в годината. Смятало се, че след този ден най-яркото небесно светило започвало бавно да умира. Преди този ден звездите слизали от небето и дарявали всички растения с огромна лечебна сила, каквато след това нямали. Едва след езическите времена Църквата определила този ден като рожден за св. Йоан Предтеча и Кръстител. В старите времена се смятало, че на Еньовден при изгрев слънцето „трепери" и „играе" и след това денят започва да намалява, а свети Еньо намятал кожуха и отивал да моли Бога за сняг.
В старите времена имало повсевместна практика на Еньовден да се посреща изгревът. Момци и моми излизали на поляни и могили край селищата и с песни и танци очаквали появата на слънцето. А точно по изгрев, всеки трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да погледне сянката си. Ако тя била цяла, значи ще живеят в добро до следващата година. Но ако била наполовина, можело да ги сполети болест и даже смърт. По някои места имало вярване, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
За здраве и за отпъждане на злините и гадините се палел и се прескачал Еньовски огън, по някои места добивали „нов огън", а в Странджанско нестинарите танцували по жеравата.
Хората знаели, че промяната на слънчевия път може да доведе небесни стихии и да има гръмотевеци и градушки. Затова за този ден била валидна строга забрана да се работи.
Култът към слънцето включвал и връзката му с водата. Според старите вярвания, на Еньовден морето спира да се движи, а преди да поеме път към зимата, слънцето се къпе в реки и извори. После се отърсвало и росата, която падала, била с особена магическа сила. Затова имало обичай по ранина хората да се къпят за здраве и изцеление в реки, езера, извори и морето и да се търкалят по еньовската роса.