Тази седмица, британците, също като Алиса, избираха
– към къщата на Мартенския заек или при Шапкаря. Вероятно мнозина са искали да възкликнат като Алиса, че не искат да избират между побъркани, но, като Чеширския котарак, и те са наясно, че „ние всички сме побъркани”. Може да се спори какво провокира избора – вътрешнопартийни проблеми, прекалена брюкселска бюрокрация или
голяма доза моден патрЕотизъм
И дали решението на британците да кажат „не” на Европа е резултат от имперска надменност, засегнати материални интереси или желание да си запазят мощните прахосмукачки. Но крайният резултат е един /независимо какво ще реши британският парламент/ – звучен шамар, който разклати всички плочки на трудно закрепеното общоевропейско домино. И последно предупреждение, че ако в Брюксел не сменят бързо подхода, общото европейско бъдеще бързо ще стане кратък епизод от миналото. У нас реакцията на британското решение започна с
познатото „нас това не ни засяга”,
мина през дежурните коментари на „обикновените” хора и спря на ръба на сериозните анализи (за сметка на наместването на резултатите от британския референдум към най-удобната за коментатора вътрешнополитическа теза). Това обаче няма да ни спаси, когато плочките започнат да падат. Защото британското good bye, освен всичко друго, е сигнал към съюза, че е започнал да става повече съветски, отколкото шведски и срещу него не са само тези които обичат мощните си прахосмукачки… В
деня Х за Европа
у нас премиерът Борисов (освен бързите коментари за Брекзит) реши да преразпределя ресори между вицетата. Така на вътрешната министърка (която не вижда причини да подаде исканата й оставка, каквото и да пише в криминалната хроника всеки ден), й се падна да координира отбраната, туризма, младежта, здравеопазването, статистиката и даже културата. По-рано през седмицата тя бодро отчете, че в Бургас са командировани 183 полицаи за летния сезон. И тъй като те няма откъде да се вземат, освен от вътрешността на страната, това означава, че на някои места фронтът срещу битовата престъпност не само ще отънее, а
може направо да изчезне
Броенето имаше и при организираната престъпност. Тази седмица организираните престъпни групи у нас бяха 424, вътрешната министърка ги охарактеризира като „децентрализирани и динамични”. Явно са много динамични, щом никой не успява да ги хване. И се увеличават с доста сериозно темпо – само преди десетина дни шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов твърдеше, че престъпните групи у нас са 402, през януари ги беше закръглил на 400, а през януари 2010, например, от ведомството са ги броили „между 250 и 300”. Вероятно това е една от причините при последното допитване 64 на сто от населението да каже, че
не вярва на правителството
Което обаче не би повлияло върху конфигурацията на управлението, ако изборите бяха сега (естествено, и Слави Трифонов вече има 3 процента за отскок). Оптимизмът, че България се движи в правилната посока, е слязъл до 20 на сто, като оптимистите за един месец са намалели с 2 процента. Това пък вероятно е свързано с други констатации – за година загубите в българската икономика са се увеличили с почти 100 процента. Данните са на Националната агенция за приходите, след обобщение на декларираното от фирмите и на корпоративните данъци. Това не попречи на министрите от кабинета да обикалят страната и да откриват – пътища, жътви, спортни зали и каквото се сетите от репертоара в стил
„добре дошли в презрелия соц”
Във Варна, седмица след откриването на участък от Аспаруховия мост, Лиляна Павлова пак ряза символична лента. Този път на булевард „Трети март“, по който движението е пуснато преди повече от месец и дори вече го разкопаваха заради аварии. Там тя констатира, че Варна „процъфтява”. В болниците едва ли са на това мнение. Тази седмица те разбраха, че лимитите им за вече свършващия месец юни са намалени с 1 милион и 600 хиляди лева, като най-сериозно са редуцирани онкологичните пътеки. Потърпевшите са предупредени за това седем дни преди да приключи юни. Иначе казано – касата няма да възстанови вече похарчени пари, така че през юли болниците
ще започнат да връщат пациенти
още от средата на месеца, за да компенсират. А от местната здравна каса обещават разяснение „в най-кратки срокове“, но не по-рано от другата седмица… На този фон съдбата на белодробната болница във Варна стои не като изключение, а като предупреждение. Проблемите там са хронични, от една година лекарите получават само аванси, а съдия изпълнителят беше буквално на прага им тази седмица. За да не остане цяла Североизточна България без място за лечение на туберкулоза и други белодробни инфекции, общината отново отпусна пари. И отново напомни, че пациентите на тубдиспансера много често са неосигурени, много често – от други общини. От години се говори Варна да получава от “съседите” не само съчувствие за проблема, но
и част от парите за лечение,
но промяна няма. Може да я предизвика здравното министерство, но пак от години оттам няма знак, че смятат да направят нещо в полза и на болните, и на града. Подобен е проблемът и с варненския дом „Гаврош”. И той е единственото място за настаняване на безпризорни деца в североизточния край на страната, а тази година държавната му издръжка е намалена толкова, че парите свършват още в средата на годината. И докато се коментират качеството на услугите и нуждата от преструктуриране, явно пак общината ще доплаща, защото децата в „Гаврош” искат да ядат всеки ден. Вероятно щеше да е по-лесно, ако от близките магазини можеха да им носят продукти, чийто срок на годност изтича скоро. Само че в момента на производителите им е по-изгодно
да ги изхвърлят на боклука
За абсурда за пореден път напомни през седмицата омбудсманът. От една страна, у нас всяко трето дете (не само от живеещите в домове като „Гаврош”) не се храни достатъчно, от друга – 670 хиляди тона годна храна се изхвърля всяка година. Защото това не струва на производителя нищо, а ако я дари, трябва да преведе на държавата 20 процента ДДС (вероятно в знак на благодарност, че държавата му е разрешила да поеме част от социалните й функции). През седмицата пак беше подхваната темата за сиренето и сходните му (поне на вид) продукти. От агенцията за безопасност на храните съобщиха, че у нас има 11 фирми, обявили, че произвеждат само имитации, че има други 27 марки сирене, които чрез ензим имитират зрялост на продукта си, а също – че това е
много опасно за здравето ни
Прекрасно е, че имаме толкова много и толкова загрижени за здравето ни органи. Още по-прекрасно щеше да е да ни кажат и поименно от кого да се пазим. Или, щом не може, защото щяло било да има съдебни проблеми, да спрат вредните производства… Много загрижени традиционно има и за образованието. След фарса, наречен Учителски събор, за един ден имахме новина – 10 на сто повече пари за учителите от първи януари. С това Меглена Кунева оправда разходите по патетично рекламираното събитие, заради което някои пътуваха от среднощ, за да им посвирят на гайда,
да им разкажат тъпи учителски смешки
и да отметне министър Кунева, че има подкрепа за новите учебни планове. И най-вече – да не забравят, че тя е в наличност при избори. След песните, танците и речите (когато по-нетърпеливите вече си тръгваха) и няколко души от съсловието, обявено за „най-важното”, получиха достъп до микрофона. Съдейки по сбирката, отношението на държавата към образованието вече може да се нарече издевателство. Което при продължаване на тази държавна политика
плавно ще премине в гавра с труп
Нищо, че президентът се сети да напомни, че е „време да започнем да управляваме образованието като инвестиция”. А и още на следващия ден онзи, който „дава” парите, пренареди приоритетите и зачеркна обещанието. На първо четене изглежда като ревност – след като Кунева си присвои правото да обещава от парите „му”, той я сложи на мястото й, за да може да извади десетте процента в по-подходящ момент. Обаче на второ четене може да се окаже по-просто – наистина няма пари… Във Варна (и въобще край морето) новините вече са свързани с друга тема, определяна като „важна” и „стратегическа”. Започна
трескавото броене на туристи
(предимно откъм София). Така през седмицата в сайтове, които правят „журналистика” на copy/paste една до друга можеха да се видят статии, според които „хотелите са препълнени” и хотелите „са заети на 25 процента”. Генерализирането на изводите върви без особени опити за осмисляне, че двата варианта спокойно могат да съжителстват на една линия край морето в зависимост от мениджмънта. Заради туристите започна разчистването на безплатния паркинг за автобуси до Пристанището. Бус лентите обаче никой не се сеща да ги разчисти от всички шофьори, които смятат, че мястото зад жълтата линия съществува, за
да им е по-лесно да спрат за кафе
и цигари. В самите автобусиима някои важни липси. Тази на електронните билетчета едва ли се усеща остро, но липсата на климатик (и даже на отварящи се прозорци) все повече става въпрос на оцеляване. От общината обещаха проверка защо и там, където може да е хладно, шофьорите пестят. Миналата година от сигналите имаше полза (макар че след общественото недоволство за някои шофьори беше въпрос на засегната чест да свалят температурата вътре до към 18 градуса). Иначе интегрираният градски транспорт във Варна май уверено е поел
по стъпките на ромската интеграция –
няма общински сайт, няма информация по спирките, няма почасови билети, на доста спирки липсват даже имена… След поредния изтекъл краен срок тази седмица кметът обяви, че повече няма да се ангажира с дати, важно било качеството… Колкото до ръководителката на проекта – вече има съмнения, че съществува, тъй като никой не помни кога за последен път е получавал конкретен отговор на конкретните си въпроси към нея. Което никак не помага за разсейване на съмненията, че си имаме
автобусче – касичка
Междувременно стана ясно, че заради въвеждането на електронното обслужване във фирмата ще бъдат назначени над двеста контрольори и близо стотина души на други длъжности с обтекаеми имена. В края на юни глобите си получиха други фирми – тези, които пропуснаха да почистят снега в началото на януари. Наказания имаше и за (не) чистенето на боклука, общата санкция е за близо 900 хиляди лева, като тя служи добре и за предупреждение към фирмите, които поемат почистването през есента. И още наказани ще има във Варна, обещаха от общината (но не преди да се вдигне шум от граждани). След ремонта за пет милиона лева по улица „Преслав” гневна варненка попита защо въпреки всички проекти пешеходците
пак се промъкват между маси и тенти
по малкото останал тротоар. След като от турския ресторант обещаха да си приберат тентата (за масите нищо не казаха) от общината обещаха масирана проверка за незаконно завзети тротоари, никакви колички и павилиони по централните улици и в Морската градина, докато не е готова електронната им картотека, а също – правила за външния вид на магазините и заведенията, разположени в къщи-паметници на архитектурата. Там пример ще трябва да даде и самата община. При проверката на „Преслав”, например, от ресторанта посъветваха медиите да снимат не само тяхната вентилация върху фасадата, но и запуснатата къща отсреща – също с архитектурна стойност. Което си беше истинско
потвърждение на теорията за счупения прозорец
За повече проверки, но вечер, настояват и това лято живеещите близо до крайбрежната алея (като изчисляват близостта не в метри, а според децибелите). От страна на концесионерите не оспориха шума, като уточниха, че според тях „шумозамърсяването трябва да бъде основно петък вечер и събота вечер, защото тогава хората са с друго настроение, на следващия ден могат да отпочинат”. Така че, честито на тези, които работят в събота и неделя (а във Варна през лятото те никак не са малко). Макар че в наредбите за шума и за реда не пише нищо за диференциране на дните от седмицата… Предложение за по-сериозна промяна има за следващото лято – край заведенията на открито да бъдат сложени шумоизолиращи бариери. Важно е обаче да се каже
кой ще плати за шумоизолацията
За да не се окаже, че от градския бюджет ще се вадят пари, за да не се глобяват едни частни заведения, които нарушават градските разпоредби. И наредбата за кучетата пак даде фира тази седмица – от „Златни пясъци” се оплакаха германски турист и работничка в курорта, и двамата нахапани от глутница кучета. Поради липсата на чип, каишка и регистрация, животните са определени като бездомни. Работещата там от години жена обаче ги описва като „еднакви – черни, големи и охранени“. Което си е работа за полицията (при това не само зоополицията). Освен полицията, и последователите на Иван Хаджийски биха могли да коментират друга варненска случка. За четвърти път през последните шест месеца са откраднати улуците от ремонтираната фасада на Юнашкия салон. Същия, който е построен през 1911-та с пари, дарени от варненци…Объркани ли сме, побъркани ли сме?
Светлана Ганчева
