Ясно личат два водопровода

На останки от масивна сграда, най-вероятно ползвана за обществени нужди се натъкнаха археолозите от старозагорския исторически музей в хода на спасителни разкопки на улица „Васил Левски“ в рамките на резервата „Августа Траяна“, пише кмета.бг.

Малкото пространство, в което са открити изградените от камък и тухли стени не позволява да се определи с точност за какви точно цели са били използвани помешенията, липсата на керамика също затруднава точната датировка, коментира ръководителят на обекта Атанас Атанасов от РИМ-Стара Загора.

Ясно личат два водопровода, единият от които е направен с тухли, а другият е от камък, които пресичат помешенията в посока север-юг.

На терена са открити останки от каменни колони, които най-вероятно са били преизползвани на по-късен етап.

Продължават разкопките и на още един обект, в т. нар. Зона „Б“ на резервата по улица „Генерал Столетов“, където до момента са намерени няколко водопровода от епохата на турското робство и каменни зидове на мазе в частна къща.

Междувременно пред приключване е експедицията на група великотърновски археолози, които проучват древната кpeпocт “Бyзoвo кaлe” кpaй кaзaнлъшкoтo ceлo Бyзoвгpaд. Средствата за експедицията с ръководител гл. ас. д-р Деян Рабовянов от филиала на ВАИМ при БАН са осигурени от приходите на историческия музей „Искра“ в Града на розите, съобщи директорът му Момчил Маринов.

Смята се, че крепостта е съществувала още през ранно-византийско време, а през Средновековието е имала важна роля в охраната на пътя от Боруй за Крън.

Успоредно с разкопките на калето се извършва и проучване на православен храм в местността Чepкoвищaтa, където през последните няколко години е регистрирана сериозна иманярска инвазия. Изграденият през античността храм е бил с размери дължина 20 метра и широчина 8 метра. Имало е множество прозорци и в процеса на разкопките са намерени счупени прозоречни стъкла. Вероятно в епохата на късната античност, края на 6 и началото на 7 век той е бил изоставен, дори са отнесени част от строителните материали.

Съдейки по размерите и начина на градеж археолозите предполагат, че това е било средишна за региона черква. По стените е имало стенописи, които през столетията са изпопадали и са се саморазрушили.