18 президенти и 21 премиери се събраха във Варшава

4 батальона на НАТО се местят в Източна Европа. Това решение трябва да бъде утвърдено в първия ден на срещата на върха на алианса във Варшава, която шефът Йенс Столтенберг нарече преломна.

Българската делегация на двудневната среща е водена от президента Росен Плевнелиев. Форумът във Варшава събира 18 президенти, 21 премиери, 41 външни министри и 39 министри на отбраната. За охраната на срещата Полша е похарчила 50 млн. долара. По улиците на Варшава са разположени 6000 полицаи.

“В Естония, Латвия, Литва, а също и тук, в Полша, на ротационна основа ще бъдат разположени 4 батальона”, каза Столтенберг. Той откри срещата с реч пред експертния форум “НАТО в защита на мира: 2016 г. и след нея”. Норвежецът посочи, че в Румъния ще бъде сформирана многонационална бригада, “която ще укрепи позициите ни на югоизток и ще повиши защитата от хибридни заплахи, кибератаки и удари от балистични ракети”.

Столтенберг каза още, че разполагането на батальоните в Източна Европа е отговор на агресивните действия на Русия в Украйна, за която обаче те няма да представляват заплаха, а имат изцяло отбранителен характер. Преди срещата шефът на НАТО заяви, че пактът не се стреми към конфронтация с Русия: “НАТО не иска нова студена война. Студената война е история и трябва да остане в историята”.

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър каза, че алиансът преминава от стратегия на подкрепа за партньорите в Европа към сдържане на Русия, но сътрудничеството с Москва ще продължи там, където е възможно.

Четирите батальона ще бъдат разположени от 2017 г. в постоянни бази, в които обаче личният състав от около 800-1000 души ще се променя на ротационен принцип. Да изпратят войници в четирите източни стръни се съгласиха САЩ, Великобритания, Германия и Канада. Лондон обяви, че праща 500 военни в Естония и 150 - в Полша. Канадците ще бъдат базирани основно в Латвия. САЩ пращат 1000 войници в Полша.

Столтенберг коментира и влиянието на Брекзит върху отношенията на НАТО с Лондон и ЕС. По думите му излизането на Великобритания ще укрепи връзките между НАТО и ЕС. В доказателство в петък ЕС подписа с пакта "исторически споразумение" за засилване на сътрудничеството. То е свързано с борбата срещу хибридната война, кибератаките и възпирането на огромната вълна от нелегални мигранти.

Полският президент Анджей Дуда бе категоричен, че НАТО трябва да запази политиката на отворени врати спрямо Украйна, Грузия и Молдова.

След скорошния атентат в Истанбул турският президент Реджеп Ердоган настоя НАТО да направи повече в борбата с глобалния тероризъм. 

Американският президент Барак Обама призова лидерите на НАТО да останат твърди по отношение на Русия заради анексирането на Крим и посочи, че британският вот за излизане от ЕС няма да отслаби западния отбранителен съюз. Форумът на пакта и визитата в Европа са последни за Обама като президент, посочва АП.

“Специалното отношение между САЩ и Великобритания няма да се промени. Не се съмнявам, че Великобритания ще остане един от най-способните членове на пакта”, подчерта Обама в статия във в. “Файненшъл таймс” преди срещата. Той се обяви за диалог с Русия, но призова санкциите срещу нея да останат до пълното изпълнение на договорките за примирието.

Междувременно говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че ако НАТО продължава да търси външен враг и противопоставяне на “руската заплаха”, то взаимодействието между Москва и алианса ще върви много трудно.