Спомени на Васил Дачев от Български морски съюз

Интересната статия в „Морски вестник” за кораба „Добруджа” (15 юни 2016 г. Преди 70 години е възстановен моторният кораб „Добруджа” (бивш „Рибар”) ме провокира да направя символичен паралел между кораб-ветеран и моряк-ветеран. В действителност корабът „Добруджа” е ветеран между ветераните в българския търговски флот. Кораб - пребогат със събития и история, с личности и заслуги към нашето корабоплаване. Легендарният капитан Георги Боев - първият капитан на кораба в годините на създаването на Параходство „Български морски флот” през 1947 г., не бе много словоохотлив по „житието” на кораба. Много перипетии и проблеми е имал бележития капитан на борда на кораба, които не винаги са предизвиквали приятни емоции. А в действителност историята на кораба звучи и като легенда, описана в кратце в „Морски вестник”.

Моето познанство с този кораб датира от 1949-1950 г., когато морските гларусчета на родния Бургас се възхищавахме на „големия” модернизиран кораб, който най-често акостираше в бургаското пристанище. Със своите 400 БРТ, той в действителност бе най-големият търговски кораб на следвоенна България. Много български моряци се оморячваха на борда му в следващите години.

През 1953 г., като млад офицер, току що завършил Морското училише в гр. Варна, имах служебно касателство по проблемите на флота в пристанише Бургас. Навигационият инспектор Янко Калчев предложи да ме запознае с капитана на кораба и така се озовахме на борда. Посрещна ни сърдечно капитан Феодор Гребченко, а сега ще ви запозная с биографията на кораба по негови слова.

През 1912 г. в далечна Япония е бил построен кокетният за времето си 340 тонен кораб, който италианците купуват и кръщават с библейското име „Мария”. Едва ли някога японското скромно корито си е представяло, че ще бразди водите на морета и океани далеч от страната на изгряващото слънце. Но то геройски преплава необятността и се настанява в Генуа, в ласкавото Лигурийско море. Използват го като рибарски кораб, но след време търпеливо той е изчаквал някой да се реши да тръгне с него отново по моретата. Скромните размери - дължина 42 м, широчина 6,70 м, го правели невзрачен за проспериращата италианска морска промишленост. Дочакал старецът, продали го евтиничко и станал български учебен рибарски кораб „Рибар”. След модернизацията му през 1946 г. корабът с името „Добруджа” бразди водите на Черно и Средиземно море. С името си напомня за древните години, когато Генуа е подържала морски връзки с житницата на България Добруджа.

Много вода изтече под кила на корабите от онова време. И когато през 1968 г. отплавах по сините меридиани и паралели на планетата с пътническия кораб „Варна”, водолеят „Добруджа” отплава към своя последен рейс към доменните  пещи. Цели 56 години този кораб е покорявал морската стихия на своя устрем, от които над четвърт век с български флаг и екипаж.

„Морски вестник”