На 31 юли  преди 148 години загина за свободата на България Стефан Караджа. Нека да положим цветя на паметника на героя. 
Стефан Тодоров Димов е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1844 г. в търсене на препитание семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се мести  в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално  в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. Още с пристигането си в града той се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил веднъж по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.Той се записва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.