На Варна трябва да се дава много ...

Тази седмица жегата свърши, а въпреки напъните на медиите-любители на драматични заглавия,

 вълните не можаха да станат четири метра

 /даже и един не можаха да стигнат/. В Рио Олимпиадата провокира колкото спортни жестове, толкова и сблъсъци, войните отдавна не спират заради нея, а терористите от ДАЕШ продължават да наказват несъгласните /52-ма младежи тази седмица ги изгориха живи/. През това време връстниците им в „цивилизацията” се тревожат дали телефоните им са достатъчно добри, за да ловят покемончета /и не си дават сметка, че линиите, по които се движи животът „там” и „тук”, не са успоредни/. Пак по същото време големите, които могат да спрат ислямистките игрички, редят свой пъзел и

 не бързат да блокират новите варвари.

 У нас продължаваме да знаем повече за американските избори, отколкото за нашите, а Варна се подготвя за празника си. Общината започна с оповестяването на  еднозначно добрата новина - седем бебета вече са се родили тази година след ин витро процедура, финансирана от бюджета, чакат се още четири. От бейби бум сме далеч обаче. В детските заведения в града вече има към 500 празни места /защото плодовете на мимолетното икономическо разведряване вече тръгват на училище/, а без нормални заплати за мама и тате дори и вече родените

 няма да останат за дълго варненчета

 /а и българчета/. В детските градини записаха първите двегодишни хлапета, а за по-големите вече има нови учебници, нови дати за матури, нови ваканции – нищо че е август, подготовката за учебната година кипи. Гадаенето по парата обаче не ни кара да сме оптимисти за реформата, която пак търси съвършената форма, която да не засегне съдържанието. Няма особени очаквания и за съдебните реформи. Всъщност седмицата беше особено несполучлива не само за цялата съдебна система, но и за държавността. И срамът

 не е заради личността на екстрадирания

 Бююк. Защото първо съдът отказа да екстрадира турски гражданин в Турция - поради съмнения за политически мотиви в искането. После полицията изведнъж заработи с учудваща скорост и намери причина и начин да екстрадира турския гражданин в Турция, която към момента е суспендирала Конвенцията за човешките права /и така суспендира останките от правосъдие у нас/. Опитите на премиера, вътрешния министър и дежурните коментатори да излязат от ямата, в която скочиха сами, само увеличава въпросите. Защото ако за вината на Абдуллах Бююк няма достатъчно доказателства /според съда/, то за връщането му през границата

 като в трилър за Студената война

 трябва да има други обяснения. И още повече - за очевидното притеснение, настъпило изведнъж по самите върхове на властта. Може би някой някъде знае нещо, но не точно за Бююк? Екстрадицията показа колко се зачитат законите у нас, но Бююк е само фигурант в голямата игра, в която българският премиер се опита да влезе. Телефонната любов с Русия обаче мина през развален телефон и затова от Варна премиерът Борисов обяви готовността на руския президент да ни окаже експертна помощ в енергетиката, а

 от Кремъл напомниха, че едно е да искаш,

 друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Путин обяви: „Ние знаем, че България иска да възстанови проекта „Южен поток“, но желанието не е достатъчно. Искаме гаранции, които все още няма.“ А до него стоеше Ердоган. Посещението му в Русия беше наречено историческо. След него във Вашингтон се подготвят за извиването на ръце, което Турция им готви, в Русия се шегуват, че който иска да си оправи отношенията с Путин, просто трябва да свали един техен самолет, а

 на нас продължават да ни обещават

 нова атомна централа /която вече не е "гьол"/, руски газ и даже газов хъб "Балкан", които ще бъдат сериозно обсъждани след месец край Варна. И даже няма кого да попитаме какво ще остане за нас, след като Турция и Русия си получат гаранциите /и гарантираното/. В очакване на големите проекти ние в града не движими особено и малките. За празника на Варна от „Градски транспорт” осигуриха автобуси до по-късно вечерта. Което е добър подарък /ако не броим факта, че и в останалите дни има работещи до късно, които се нуждаят от транспорт/. За интеграцията вече е неудобно да се говори, но през седмицата имаше раздвижване – апаратчетата за таксуване в автобусите започнаха да светят - нищо че

 този петък показваха 28 януари

 2016-та. По пешеходните пътеки пък започнаха да се появяват надписи-призиви да се огледаме, преди да пресечем като още един жест към собствената ни безопасност. Малкият проблем е, че самите пешеходни пътеки след около месец употреба изчезват – бялата боя си е там, просто е почерняла до степен да се слее с асфалта и предизвиква някои съмнения дали е била купена най-подходящата. Седмицата не мина и без

 коментари за градската Дупка,

 не я подмина и последното варненското посещение на премиера. Който май пак се изненада от нея: “Мисля, че преди шест – седем месеца минавах през центъра на Варна. И видях дупка. Голяма.“ Макар че през 2012-та, например, добре я разгледа и отвън, и отвътре, когато обещаваше бързо решение на проблема. Премиерската изненада обаче се разви изненадващо и за варненския кмет. Той в прав текст вече обяви, че няма връзка между дадените ни акции от Пловдивския панаир и решението на проблема с Дупката. Началникът му обаче каза точно обратното във Варна: „Абсолютно

 в правомощията на варненския кмет е

 това...” И сега на нас ни остана да се чудим кой иска да има Дупка в центъра и кой – не, а и каква е "сделката" за панаира. През седмицата към 125 хиляди варненци получиха и честитки. Не за деня на града, а с предупреждение, че са неизрядни длъжници. Част от тях се оказаха не толкова неизрядни. От ресорната дирекция в Общината обаче не го намират за изненадващо. Както и заплахата със съдия изпълнител, ако сумата не бъде внесена в „седемдневен срок след получаването“, без обаче да са си дали труд да сложат дата поне на изпращането. Или печат, или поне подпис... Но има и нещо утешително – позицията, че „след като веднъж е платено,

 няма смисъл пак да се плаща“...

 За самия Ден на Варна една от големите атракции ще бъде оживялата „Тайна градина” в Алпинеума, където хора и животни ще се появяват пред минаващите.  Дори истинският Чеширски котарак обаче ще се затрудни да отговори защо на метри от атракцията съвсем явно част от Морската градина всяка вечер се превръща в луксозен паркинг въпреки бариерите и пропуските. Не е ясно и дали премиерът ще уважи празника, след като през седмицата - предпразнично или предизборно, при идването си в града вече обяви:

 „На Варна трябва да се дава много.”

 Засега има 300 хиляди лева за храма „Свети Прокопий”. Регионът обаче освен молитви, има нужда и от мнозина, които да размахат мотиките, за да се раздвижи икономиката. А и докато дава, държавата трябва да си прибере някои други вересии от града, защото иначе за гражданите даването ще продължава да има същия ефект, като наливането на вода в решето.

  Светлана Ганчева