Български духовник, светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ

Днес Българската православна църква отбелязва смъртта (Успението) през 946 година на Св. Иван Рилски, Това е една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта - Германският и Курилският. Свети Иван Рилски има голяма роля за въздигането на град Средец като важен културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител. В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се казва: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!".