„Пловдив със сигурност може да се гордее, че е градът, който полага най-големи усилия за опазване на културно-историческото наследство. Това не са голи приказки, а думи, които са подкрепени с бюджета на Община Пловдив и с финансовите ресурси, които общината отделя всяка година за подкрепа, развитие, опазване, реставриране на своето културно-историческо наследство. Община Пловдив заделя милиони левове на година“. Това заяви кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, който посети археологическите разкопки по разкриването на Епископската базилика – поредният голям обект, който Община Пловдив изгражда съвместно с фондация „Америка за България“ и Регионалния археологически музей.

Само обектът за Епископската базилика ще струва на Община Пловдив над 5 милиона лева, като целият проект е зад повече от 10 милиона лева, посочи кметът Иван Тотев и допълни, че за Стария град годишно се отделят стотици хиляди левове. Само за реставрацията на централната фасада на Етнографския музей са отпуснати над 130 000 лева,  като миналата година за покрива на тази къща са дадени 160 000 лева. Над 1 милион лева от общинския бюджет е вложен за реставрацията на една от емблематичните къщи в Стария град – „Клианти“, 2 милиона лева са инвестирани в Природонаучния музей – една от най-старите общински сгради в България изобщо.

„Да, ние заслужаваме да бъдем културна столица. Да ние имаме капацитет да бъдем културна столица. Да, ние знаем, ние можем и ние ще бъдем една успешна културна столица“, заяви кметът на Пловдив инж. Иван Тотев.

Заедно с ръководителя на екипа – археоложката Жени Танкова, ръководителят на реставрационните дейности Елена Кантарева и заместник-кмета по култура и туризъм Амелия Гешева, присъстващите се запознаха с последните новини около работата на обекта.

Според експертите, към края на 6-ти век земетресение е унищожило Голямата базилика. Сега археолозите разкриват нов ансамбъл от сгради, архитектурни елементи и други находки. От обекта произхождат голямо количество фрагменти от разнообразна като хронологичен диапазон (ІV – ХV век) трапезна, кухненска и амбалажна керамика, ранновизантийски и средновековни монети, както и оловен печат на стратег с името Вардас, с изображение на св. Никола на лицевата страна.

„Средновековният град почти изцяло е покривал територията на древния град, който никак не е бил малък. Да не говорим, че по време на кръстоносния поход над 100-хилядната армия на Фридрих Барбароса е била настанена в града и населението е могло да я поеме, което говори за един много голям град“, разказа Жени Танкова.

Археологическото проучване на Епископската базилика започна в средата на месец юни. Първоначално бе разкрит сектор от около 200 м², ситуиран северно от проучванията, извършени през 80-те години на ХХ век. В резултат на проведените разкопки на посочения терен се разкриха архитектурни елементи – мраморни колони, капители (йонийски и кемпферови), както и бази, даващи възможност да се възстанови целият архитектурен ордер, оформящ интериора на сградата. За нейната представителност  свидетелстват и други открити архитектурни елементи, принадлежали на водни съоръжения (фонтан, чешми и др.)

Към момента разкритото ходово ниво е оформено от гнайсови и мраморни плочи. Вероятно този сектор от сградата представлява открито пространство. През  целия терен е прокаран зидан тухлен отводнителен канал, свързан с водните съоръжения.

Констатиран е по-ранен строителен период, в който тези помещения са принадлежали на друга сграда, чиито функции предстои да бъдат изяснени. При строежа на базиликата те са били приобщени към нея и покрити с мозаечен под.