„За да се стигне до разрушителния пожар в тютюневия град е очевидно, че Община Пловдив не си е свършила работата.  По конкретно, не е изпълнила своите законови ангажименти по чл. 72 и следващите от Закона за културното наследство, които казват, че в случаи, в които има заплаха за увреждане и унищожение на културни ценности,  кметът трябва да издаде съответни предписания на собственика“. Това заяви омбудсманът Мая Манолова на брифинг при посещението си в Община „Родопи“,  Пловдив. Тя бе категорична, че когато предписанията не бъдат изпълнени от собствениците, съответната община следва сама да ги изпълни за своя сметка като учреди ипотека върху имота, след което може да си събере сумите от собствениците.

„Разбрах от медиите, че единственото, което е свършила Община Пловдив и по-специално кметът на Район „Централен“, е да събере сумите за тротоарно право, които е дължал един от собствениците. В същото време обаче, по никакъв начин не са проявили активност да накарат собствениците да обезопасят сградите и да създадат предпоставки за тяхното съхранение“, подчерта Манолова. Омбудсманът изрази недоумение, защо това не се е случило след пожара през март на ул. „Одрин“ и уроците не са научени. Тя бе категорична, че ще проследи действията на община Пловдив, собствениците и отговорните институции, дали ще изпълнят ангажиментите си. „Разбрах, че междуведомствена комисия, която е създадена, е излязла с предписания и е възложила на собствениците конкретни действия. В случая това е „да гониш дивото след като си изпуснал питомното“, защото цялата тази процедура е трябвало да се случи преди пламъците да изпепелят тютюневите складове“, каза Манолова.

Омбудсманът заяви, че ще предложи промени в нормативната уредба на Закона за културното наследство, чрез които да се създаде по-гъвкав режим за правата и отговорностите на собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, включително да се предвидят и стимули като застраховане за сметка на държавата и данъчни облекчения, каквато политика има в редица европейски държави.

Според нея собствениците трябва да имат явни ангажименти и отговорности за опазване на културното недвижимо наследство, както и възможността, когато те не ги изпълняват, държавата обратно да си ги изкупува на по-ниска от предложената цена – например на 50%. „Ще настоявам държавата да предвиди средства за опазване на недвижими културни ценности на паметници на културата. Например, 100 млн. лв. от този 1 млрд лв., които се твърди, че отново ще бъдат отпуснати за саниране на частни жилища, би могло да се използват за саниране на паметници на културата.

„Буди недоумение начинът, по който се продават паметници на културата. Това трябва да става с проект и конкретни ангажименти на новите собственици, за това как ще опазват, как ще се грижат и развиват паметници на културата. Ако в рамките на 5-годишен период те не изпълняват ангажиментите си, държавата да ги изкупува обратно“, предлага още общественият защитник.