Нашите показаха, че могат да вкарват голове отдалеч

Нещата изглеждаха невъзвръщаеми, когато бившият играч на ЦСКА Орелиен Жоаким буквално за няколко минути сам поведе на българските национали с 2:1. И всъщност стана добре,че се получи този резултат.Защото веднага след това се видя,че в момчетата на Петев има характер. И то в изобилие. Мачът бе обърнат до 3:2.

И този юначен обрат бе заличен от хубав изравнителен гол в допълнителното време за гостите от Люксембург. Но явно българският характер продължи да го има докрай. И със страхотна тупалка на Александър Тонев бе фиксирано крайното 4:3 за България.

Да,нашите допуснаха в защита доста грешки,след които станаха трите гола на Люксембург, но в предни позиции показаха позабравени моменти. Три от четирите гола за България станаха след удари отдалеч. Попаденията на Митко Рангелов, на Ивелин Попов и на Александър Тонев бяха и красиви, и зрелищни, и от разстояние. Попадението на Марселиньо бе от важните психологически в неговия латино стил. Бразилецът с български паспорт от Лудогорец показа,че заслужава своето място сред националите на Петев.

След равенствата на Франция като гост на Беларус и на Швеция и Холандия нашите изведнъж се оказаха на първото място в групата. Вярно, твърде е рано да се говори каквото и да е. И все пак очаквахме победата,макар и измъчена, но чак да водим на Франция, Швеция и Холандия с  две точки разлика ни идва добре за самочувствието. А то е нужно на този отбор на Петев, колкото и крехко да изглежда засега. В следващите два мача  с Франция и Швеция ще се види дали пък отписаните момчета,няма да се вдигнат и да направят чудеса от храброст...