Вотът на Великобритания да напусне ЕС изглежда няма да има непосредствени негативни последици за Еврозоната

Вотът на Великобритания да напусне ЕС изглежда няма да има непосредствени негативни последици за икономиките от Eврозоната въпреки някои опасения, изразени преди вота. Тази и следващата седмица ще бъдат публикувани окончателните данни от проучване сред мениджърите по фирмени поръчки, но предварителните данни не показват спад в дейността през юли и август. Предварителните прогнози са за ръст в еврозоната между 0,3 и 0,4 процента през третото тримесечие – почти същият, както и през второто тримесечие.

Потреблението на домакинствата е един от важните фактори за растежа през последните месеци, в съчетание с ниската инфлация. Но скорошно проучване на Европейската комисия сочи спад в потребителските настроения за трети пореден месец през август, а положителният ефект от ниските цени на енергията върху инфлацията също се очаква да избледнее през идните месеци. Данните за инфлацията в еврозоната през август ще бъдат публикувани тази седмица.

Както и се очакваше, икономическата несигурност е по-голяма в Обединеното кралство. Въпреки това, има известни признаци за възстановяване на увереността след резкия спад непосредствено след гласуването.

За разлика от еврозоната, за Великобритания липсват предварителни данни относно индекса на мениджърите по поръчките (PMI). Според проучване на индустриалните тенденции от Конфедерацията на британската индустрия обаче, очакванията на бизнеса за следващата година се подобрили през август, което предполага, че индексът също може да се повиши.

Производственият сектор на Великобритания бе подпомогнат от нарасналите поръчки за износ вследствие спадането на курса на паунда. Но други отрасли – и най-вече строителният – се очаква да се справят по-трудно в среда на повишена икономическа несигурност.

Стойностите на PMI за строителния и производствения сектор през август ще бъдат публикувани в края на тази седмица.

Чака се решението на Бразилия относно лихвените нива

Инвеститорите ще следят внимателно заседанието на бразилския Комитет по парична политика към централната банка за евентуална промяна в политиката за основните лихвени проценти.

Централната банка задържа лихвените нива без промяна на седмо поредно заседание в началото на юни. В същото време страната се бори с най-тежката рецесия в своята история и с упорито високата инфлация, въпреки триумфалното домакинство на Олимпийските игри.

Както и се очакваше, Комитетът по парична политика гласува да се запази базовият лихвен процент Selic на стойност от 14,25 процента, най-високата от почти десетилетие.

В свое придружаващо изявление, комисията – известна като Copom – каза: “Copom единодушно реши да запази лихвения процент Selic на ниво от 14,25% годишно, без изменение. Комитетът вижда известен напредък в политиката за борба с инфлацията, особено в овладяването на вторичните ефекти от относителните ценови корекции. Същевременно, той счита, че високото ниво на инфлация за последните 12 месеца и инфлационните очаквания, които са далеч от целевите стойности, не предоставят възможност за по-гъвкава парична политика”.

След като изживя най-дълбоката си и дълга рецесия в историята – с 3,8 на сто свиване през изминалата година и прогноза за 3,2 на сто спад през насотящата, боледуващата бразилска икономика започва да показва признаци, че поне се стабилизира.

Лихвените фючърсни договори предполагат, че има 76 на сто шанс централната банка да повиши целевата ставка Selic с половин пункт до 9 процента, и 24 на сто шанс повишението да бъде с 1,25 пункта до 9,25 процента, според данни на Thomson Reuters. 

Новият председател на бразилската централна банка Илан Голдфайн, назначен от временния президент Мишел Темер през май, също посочва, че не бърза с намаляването на лихвените проценти.

Същевременно Робърт Ууд, бразилски анализатор за Икономист Интелиджънс Юнит, заяви през юни: “Икономист Интелиджънс Юнит очаква намаленията да започнат след срещата в края август, или евентуално през октомври. Признаците са, че фискалната и квази-фискалната [кредит от държавните банки] политики ще станат по-неутрални при правителството на Темер, снемайки бремето от парична политика за ограничаване на търсенето и проправяне на пътя за един цикъл на облекчаване, който би трябвало да сведе номиналната ставка към 10 на сто в средносрочен план, но реалните лихвени нива все пак ще останат високи - около 5 на сто”.