Това показва докладът за 2015 г. на Комисията за текущ контрол по изпълнението на концесионните договори към министъра на околната среда и водите, приет от Министерски съвет днес.

Резултатите са отчетени от концесията на ски зоната с център Банско, както и още 15 концесионни договора за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост.  От концесионни плащания за експлоатацията на минералните извори по сметка на МОСВ са постъпили 2 562 745 лв. Сумата, влязла в държавния бюджет от ДДС, е 732 685 лв. Концесионерите са платили неустойки в размер на 13 074 лв. и лихви за забава в размер на 983 лв.

Основното перо са сумите от води, минерални и термални и ползване на територия за ски зона Банско. Цифрата на някои може да се стори малка, но това не е така, защото не се отчита кумулативния ефект от концесията. Необходимо е да се отбележи също, че водещ показател не е цената на консецията, а ефекта върху икономиката на съответния регион. Концесията е форма на партньорство между държавата и стопански субекти, фирми, общини и граждани.Тя предоставя нейна собственост за експлоатация,какъвто е случаят с водите. Или, както е в случая с Банско, отдава определена територия за изграждане на ски зона (т.е. концесия за строителство). При нея най-важният елемент е, че от мига, в който се построи лифт финансиран от Концесионера, той става държавна собственост. 

По силата на концесионният договор, за да си възвърне инвестицията концесионерът управлява съоръжението и получава приходите от него. Тези концесии са дълги, обикновено 30 г., защото има сезонност в работата им. След изтичане на срока Държавата или сама продължава дейността или пуска търг за нова концесия. Казано по-общо, целият риск по един такъв Концесионен договор е в инвеститора, защото съществува вероятност проектът да не е успешен и да е на загуба. 

Приходите и ползите от концесиите не се измерват само с таксите. Основното е обема на инвестициите, разкритите работни места, връзката и влиянието върху други сектори от икономиката, като туризъм, строителство, селско стопанство, хранителната промишленост и много други. В тази връзка е изключитено важно да се изчисли кумулативният ефект от съответната концения с прогноза напред във времето. 

Преди 15-20 години, когато са подписвани тези договори, никой не е знаел с точност, как ще се развива държавата, в каква икономическа и политическа среда. Нека не се забравя, че в тези години влизането на България в Европейския съюз въобще не беше сигурно. Затова, нормално е, когато основната опасност от неизпълнение на такива Концесионни договори е само върху Концесионера, цената да не бъде непосилна а по скоро стимулиращо инвеститора. За сведение на недоверчивите в Европейския съюз концесионни такси не съществуват. Концесията е една от най ефективните форми на Държавата да използва ресурсите, които притежава и чрез тях да стимулира икономическото развитие. За жалост поради политически, а често и лобистки интереси у нас те не са достатъчни. По тези причина, въпреки възможностите и огромният ресурс в земи, води и гори, които България притежава те не се използват.