Родното производство е много по-качествено от внасяното у нас, категоричен е собственикът на "Манекс сън" АД

- Г-н Манасиев, какво е състоянието на животновъдството в България в момента?

- Тенденциите за развитието на животновъдството в България в момента са с добра перспектива. Сега в България се произвежда около 30% от месото, предлагано на пазара, а 70% е внос. Отрасълът беше в много дълбока криза между 2000-2012 година и за това време успя да се стопи от 5 млн. прасета на 1 млн. Причината беше в нерентабилното производство, неотговарящо на европейските изисквания. Отглеждахме стари породи, неефективни, с голямо процентно съдържание на мазнина. Сега всичко това вече е минало: водещите фирми, които останаха на пазара, успяха да преустроят целия си бизнес, въведоха нови технологии, отглеждат нови породи и прилагат нов метод на хранене, в което не участва трупно брашно, носещо, например, риск от луда крава. Днес то напълно е изхвърлено от употреба. В България в момента животните се изхранват изключително само с негенномодифицирани храни и не се използват хормони. И тези животни се гледат при съвсем други условия - в просторни климатизирани помещения, постигнати с големи инвестиции. Немаловажен фактор са и качествените зърна, които се използват за производство на фуражи и липсата на генномодифицирана храна.

- Как гарантирате на потребителите, че животните се хранят именно така?
- Има сертификати за проследяемост. Всеки елемент, който се вкарва - суровини като зърно и шрот или сол и други добавки, имат сертификат за произход, че не са генномодифицирани, че не са третирани с опасни химикали и т.н. И това може да се проследи години назад. Дневниците с тези сертификати се пазят 5 години.
Целият този процес се контролира от Агенцията по храните - медикаменти, примеси и зърна, всичко това се контролира и има строга отчетност. Всеки един от нас като клиент във всеки момент може да провери как е отглеждано животното, чието месо му предлагат в магазина, и с какво е хранено. Всеки може да поиска данните за съответна партида или дори за отделно животно - прасето има номер от раждането си до доставката в магазинната мрежа. Отглеждането на това животно е строго контролирано и проследяемо. И достъп до документите за това има всеки.
- С какво новите породи прасета са по-добри от старите?
- Породите, които в момента се отглеждат от нашата фирма, са от най-високотехнолoгичния клас и с най-ниско съдържание на мазнини в месото - с около 60% по-малко отколкото в старите породи, които се гледаха. Произвеждаме месо с ниско съдържание на холестерол, много полезно за консумация. Става сума за най-високия клас меса, които се произвеждат в света. Породите са внесени от Дания - световни лидери в това производство. Всяка година произвеждаме 300-400 хил. прасета от това качество.

- Мит ли е, че вносното месо на българския пазар е с по-лошо качество от българското?
- За съжаление, само 30% от свинското месо на българския пазар е произведено тук, останалото е от внос. Казвам "за съжаление", защото в качествено отношение българското месо и вносното са несъпоставими: първо, нашето е свежо, изхранвано с други храни, а от Европа влиза месо, което не е реализирано на техните пазари, или такива категории меса, такива части от трупа на животното, които не се търсят при тях. А и това е месо, което е обработено по някакъв начин - шприцовано, вакуумирано, самото месо не отговаря по качества на нашето.
- Това некачествено месо се използва предимно за производство на колбаси и потребителят няма как да го различи от качественото...
- Да, то се влага предимно в колбаси, но понякога в магазинната мрежа могат да се намерят и вносни пържоли. Това месо няма вкус, на вид е крехко, но при готвене започва да се пени, тъй като има 30% соли, вкарани по различен път. Не е добро за консумация, но влиза на магазинната мрежа, защото има недостиг от месо на нашия пазар, а и цената му е по-ниска.
- Как тогава потребителят да купува качествено месо?
- Трябва да се купува в определени квартални магазини и вериги, където гарантират произхода на месото. Навсякъде има стокови тържища, в които се контролира произходът на месото, а и в магазините се знае месото откъде е. Има проследяемост на месото. Едно животно като излезе днес от свинефермата, след 15 минути Агенцията по храните е уведомена, че то ще отиде в София, например, ще бъде заклано в определена кланица и ще се продава в определен магазин. Съществува система за достоверна информация за отглеждане, добиване и реализация на месото. Клиентът има право на тази информация и тя е достъпна.
В малките търговски обекти се работи с качествено месо, те не продават вносно месо. А супермаркетите работят преди всичко с доставки на вносно месо. Търговските вериги договарят големи количества групи меса: предна плешка, врат - месо, което не се консумира в Европа и то влиза у нас на много по-ниски цени.
- Защо фирма "Манекс сън" АД отново е в топ 5 на животновъдите в България, според класацията на специализираното издание "Земеделие и бизнес" на вестник "Капитал"?
- Една фирма, за да е развиваща се и да е водеща в даден отрасъл, тя се изгражда дълго време. Изгражда се от екип от специалисти. В "Манекс сън" нямаме текучество, защото нашите специалисти получават добро възнаграждение. За последните 3 г. заплатите в нашата фирма са увеличени с 30%. В следствие на това идват и много добрите резултати. Защото, каквото и да е това производство, колкото и да е способен един собстеник, нищо не се постига без добре подготвен екип. Затова ние залагаме на добри специалисти, на екипността, на обучението на нови кадри. Нашите специалисти непрекъснато участват в конференции по цял свят, следят световните тенденции в бранша - породи, хранене, намаляване на влагането на антибиотици - това е световна тенденция. Ние в последните 10 години сме намалили антибиотиците с около 60%. Имаме много строг контрол и антибиотици се използват само в краен случай, само за определени групи животни. Това, което излиза на пазара, е под пълна карантина, така че клиентът да е сигурен в чистотата и безопасността на това, което консумира. Със стриктното спазване на технологиите се постига и ниска себестойност на продукцията, а от там и по-ниска цена за крайния потребител.

Имаме специалисти, които от 20 г. работят във фирмата, те са много добре подготвени и много западноевропейски фирми биха ги наели. А и много западни специалисти, които са идвали тук, са били изненадани от условията при нас, от сградния фонд, от оборудването.
Второ - ние гледаме да сме едни гърди напред в технологично отношение при храненето и здравеопазването.
Инвестирахме много в климатизирани помещения за животните. Всяко едно прасе живее при много добри условия. От самото раждане малките прасета се отглеждат върху отопляеми килимчета. Майките са отделно от тях, за да не ги смачкат. Имаме и специална програма за хранене, която осигурява определен вид и доза храна за всяка възрастова група. Всичко това е компютъризирано, а храната се произвежда от 100% българско зърно. След 25-26 дни от раждането прасетата се местят в детската градина. Там те имат на разположение топки и играчки, за да са щастливи. Във всички помещения целогодишно се поддържа температура от 23-24 градуса. За целта не използваме климатици, тъй като те причиняват много болести. Охлаждаме помещенията с водна баня от геотермална вода.

- Как ще се развива "Манекс сън" през следващите години?
- Имаме идея да излезем с краен продукт на пазара в България и в Европа - да затворим цикъла, да започнем да преработваме групи меса в продукти. Ще произвеждаме шункови колбаси само от месо, шпекови - само от месо. За целта ще изградим и собствена транжорна и фирмата със свои магазини ще излезе директно на пазара. До 2-3 години планираме да имаме 50 магазина в страната.
- Преди 6 години бяхте обвинени, че сте ползвали два пъти европейски средства за едни и същи прасета.
- Това беше една атака срещу мен и синa ми, осъществена с помощта на корумпирани журналисти. Нищо от изнесената информация не беше вярно, което ясно беше доказано от разследващите органи. Решението беше еднозначно: законът е спазен и няма никакво нарушение.
Казусът, който се споменава като „скандал“, всъщност бе кампания, нападение, организирано от икономическа медийна група срещу доброто ни име, без да има никакво основание или доказателство срещу компаниите ни. За да защитя името си и реномето на фирмите ни, лично инициирах прокурорска проверка по случая, която установи, че няма никакви нарушения. Прокуратурата дори не намери за необходимо да проведе разпит на мен или на сина ми, защото беше кристално ясно на всички, че не е имало нарушение.
- Как ще се движат цените на свинското месо на нашия пазар в следващата година?
- От началото на 2016-а до средата на годината в България се предлагаше местно месо, което беше с най-ниските цени за последните 10-15 години. При цена на едро от средно 3,30 лева за килограм живо тегло, сега тя стигна 1,60 лева за килограм. Причина за това беше свръхпроизводство в Европа. В момента обаче цените отново вървят нагоре, заради големите количества, които се изнасят за Китай. Докога ще продължи този износ, не мога да прогнозирам.
Трайно ниски цени на свинското месо на българския пазар могат да бъдат постигнати при увеличаване на родното производство и увеличаване на конкуренцията. Колкото е по-голямо производството, колкото сме по-рентабилни - толкова повече ще падат цените. Дълги години секторът не беше гледан с добро око, животновъдството беше ликвидирано и едва в последните 5-6 години започва да се възражда. От 4-5 г. животновъдите в България получават национални помощи, а това е добре за отрасъла и събуди амбициите на бизнеса за увеличаване на това производство. Това национално подпомагане беше за 5 г. и приключва догодина. Засега имаме обещание, че то ще бъде продължено с още 5 години. Ако това стане, аз прогнозирам, че до 5 г. в България ще се продава само българско месо. За задоволяване на нуждите на пазара сега са необходими около 4 млн. прасета, сега те са 1,5. След 4-5 г. България няма да има нужда от внос, а можем да започнем и износ. Подобно на Дания, която е със 7 млн. население, а произвежда 23 млн. прасета годишно.
В България има недостиг на месо. А трябва да е обратното, за да не изнасяме зърно, а да го преработваме в заводите за фураж, за да се хранят животните тук. Тоест трябва да се затвори веригата: зърнопроизводство - фуражно производство -животновъдство - месопреработка. Колкото повече прясно, качествено месо произвеждаме, толкова по-големи ще са приходите за държавата.