Пловдивската митрополия стана официално собственик на къщата – роден дом на Екзарх Стефан в с. Широка лъка, Община Смолян. Това съобщиха от църковната институция.

След участие в публичен търг, на 26 септември Пловдивската митрополия официално се сдоби с имота. Родният дом на третия български Екзарх бе изнесен на публична продан от съдия-изпълнител.

„За да предотврати възможността, мястото да бъде използвано несъобразно духовната му стойност и предназначение, Пловдивската митрополия участва в публичния търг. И с Божията помощ успя да запази този имот за Българската православна църква”, казват от там.

Пловдивската митрополия възнамерява да превърне родния дом на Екзарх Стефан в музей на неговите живот и дело; като изказва благодарност на наследниците на Негово Блаженство, на кмета на с. Широка Лъка и на местните органи и власти в Община Смолян, които спомогнаха това благородно дело да се увенчае с успех.

Екзарх Стефан е роден е на 7/19 септември 1878 година в село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III-ти клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893 – 1896). В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото - до Широка Лъка село Солища.

Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която завършва със степен „кандидат на богословието“. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16/29 октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19/22 октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8/21 септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „Българския съюз“, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 г., когато е извършен Атентата в Света Неделя.

На този пост служи 26 години. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета“, открито през 1934 г., което днес носи неговото име.

През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско.

Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир, „Успение Богородично“.