Включиха се и софийски приятели

Туристите от ТД „Осогово“ в Кюстендил избраха разходката из дебрите на Плана планина. Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчевите лъчи и чудесния маршрутq обещаваха една приятна есенна разходка, за която нямаха търпение. В София в автобуса се качиха и няколко софийски приятели.

Силвия Михова, секретар на дружеството, ни пише: "Нашият маршрут започна от Дяволския мост, който е разположен непосредствено до шосето между София и Самоков и минава над река Ведена, която извира от Плана планина. При този мост река Ведена се влива в Искър. Поехме по пътека, започваща от този мост, за да влезем в гъста гора и да се порадваме на дебелата сянка. В началото пътеката е стръмна, но това е кратка част - по-нататък  тя става почти равна и изключително подходяща за една спокойна и приятна разходка. Навсякъде срещахме огромни дървета - може би вековни. На едно място се издига една такава силно разклонена липа - гледка, която не е толкова често срещана. Маршрутът, който бяхме избрали, продължи покрай Кокалянския манастир. Според старите ръкописи той съществувал от 1643 до 1742 г. През 1858 г. там била издигната нова черква. Кокалянският манастир заема ключово място в историята на организирания туризъм в България - тук през 1899 г. Алеко Константинов основал първата туристическа организация у нас "Урвич клуб". Продължихме нагоре покрай манастира. Малко след излизането от гората стигнахме прословутия Кръстат дъб. За съжаление през 2010 г. той е повален от буря и от него не се е запазила голяма част. Причина за гибелта на над 1000-годишния дъб са и вандалските действия - в основата му е копано от иманяри, търсещи съкровище. Дъбът е свещеното дърво на славянския бог Перун. Под вековните дървета се правели обреди и хората се молели, правели курбани срещу градушка. Именно поради това тези дъбове били наричани кръстати. В момента от него е останала само част от дънера му. Неговите клони вече не се издигат така величествено над околността, но все пак си заслужава човек да види колко дебело е било стъблото му - говорим си за метри.

С набирането на височина пред нас се откриваха все по-хубави гледки. А пъстротата ни следваше навсякъде. Нашата цел бе връх Манастирище (1338 м.н.в). Там 50 дни след Великден – на Свети дух, се провежда традиционният ежегоден събор на жителите на село Плана.
Облачното в далечината време така и не ни позволява да зърнем контурите на Рила, но се задоволихме с Верила, Плана и Средна гора. Специално внимание заслужаваше Витоша, изпъчила се като вулканичен остров в неистов опит да достигне небесното царство. И сякаш прорязва слънцето, чиито рехави лъчи пробиват облаците и гальовно сипят светлина по склоновете край Черни връх. Неусетно приближаваме и достигнахме връх Манастирище. Не, той не впечатлява с надморска височина или необходимост от екстремални усилия за изкачване до него. Интересен е обаче както с 360-градусовата гледка, която предлага, така и с параклиса, построен на самия връх. Преди години тук се е намирал манастирът „Света Троица”, чиито оградни стълбове и основи все още личат на места. Сега той е заместен от параклиса „Свети дух”, издигнат върху основите на една от някогашните две черкви. Наличието на култова сграда придава на върха допълнителен дух, мистика и чар. В съседство пък са разположени дървени маси, пейки и столчета, явно използвани по време на храмовия празник за събора на Плана.
Името на върха – Манастирище, едва ли е дадено случайно, по-скоро е доказателство за големината и значението на съществувалия в продължение на векове манастир. В близост до върха открихме още едно впечатляващо вековно дърво. След кратка почивка и фотопауза се отправихме към другия  интересен обект в село Плана. Това беше Ступата на просветлението – будистки паметник, символизиращ съвършената хармония във вселената. Много усмихнато и любезно момиче  ни  поясни, че ступата носи благополучие и сбъдва желания, но не на всички, а само на хората с добри намерения. Обясни ни, че думата „ступа“ означава вид будистка постройка с конусовиден или пирамидален силует, монументален обект на религиозен култ.

Бонус на разходката ни беше параклисът „Св. Киприян“, който сe намира на около 50-ина метра от последните къщи на махала Турмачка в село Плана. Мястото е много интересно – малък параклис, мераклийска беседка и вековна бреза. Самият параклис, сякаш свит в подножието на вековното дърво, е  изключително внушаващ.

До Кюстендил ни предстоеше и още една спирка в заведението на площада в село Железница, където пийнахме студена бирица, гарнирана с пържени картофи, кюфтенца и домашни сладкиши.
Плана планина си има свое очарование. „Сигурени сме, че всеки може да открие по нещо ново и да сътвори лично преживяване тук. Искрено ви съветваме да посетите това вълшебно място, съвсем близо до нашия град – била, върхове, могили и речни долини, наречено Плана“ - споделиха туристите от ТД „Осогово“ в Кюстендил".