Министър Горанов: Бюджет 2017 е изпълним

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Рамката на Бюджет 2017 и параметрите на прогнозата до 2019 г. са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистична оценка за приходите, както и при ограничаване на темпа на нарастване на разходите, чрез относително задържане на националните разходи.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК, като за първи път е включено и сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.
Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините, при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г., е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година.
Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 година.
Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.
Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 процентни пункта.
Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение). От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.
Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора, и привличането на млади учители в системата на средното образование.
Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили.
В областта на здравеопазването приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.