Йонко Василев излага самостоятелно от 2012 г. , като негови работи са показвани в няколко столични галерии

На 10 ноември (четвъртък) от 18.30 ч. в галерия Credo Bonum ще отвори врати „Стаята на Йонко”. Изложбата на един от интересните и обещаващи съвременни художници  Йонко Василев се случва между четирите стени на негово ателие, лаборатория, изложбено пространство, обживeна реалност.   Тя ще  продължи до 4 декември тази година.
Ателието на Йонко Василев е преместено физически в пространството на галерия Credo Bonum. В реалните 16 кв. м. всеки ready-made предмет е в симбиоза със съседния и всяко негово преместване променя цялата композиция. Те са част от една странна колекция, на която не липсва известна доза еклектичен вкус, и склонност към невижданото.
Знаците и символите на комунистическото минало на България, опаковани в острата и недружелюбна естетика на социализма влизат в пряк контакт със съвременни материали и обекти. Така, освен че връща фокуса към миналото и се опитва да „изтъргува” предметните остатъци от комунизма, подобно на изтъргуваните от режима човешки животи, Йонко показва и двойствеността на нашето настояще – заключено между спомена и новото мислене.
От 10 ноември до 4 декември всеки пожелал да надникне в стаята на художника и да разгледа интригуващия му кабинет от обекти със собственo звучене, характер и живот ще може да го направи в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска” 2.
Йонко Василев излага самостоятелно от 2012 г. , като негови работи са показвани в няколко столични галерии. През 2015 г. той е един от авторите включени в участва в проекта Imago Mundi иницииран от Фондация Бенетон. За Йонко Василев първия тласък към изкуството е даден от интереса му към колекционирането. Важна инспирация в този процес е традицията на Куриозити кабинетите (Un cabinet de curiosités) от 16 в., прародителите на днешния музей в Европа. Тема, която има своя уникален прочит в творчеството му.
Куратор на експозицията е Цветелина Атанасова от +359Gallery, която повече от 10 години живее и работи във Франция и участва в реализирането на проекти на Националния институт на история по изкуствата в Париж и Националната библиотека на Франция. В България е била част от екипа на Музейната галерия в София, а по-късно започва да дава „сцена” на културните трансформации на млади артисти в алтернативни столични пространства.
Проектът е подкрепен от Гауденц Б. Руф – награда за ново българско изкуство.