Съборът бил свикан против лъжеучението на еретиците

Шестият вселенски събор бил свикан в гр. Константинопол при император Константин Погонат, на който събор присъствали 170 епископи.

Съборът бил свикан против лъжеучението на еретиците – монотелити, които, макар да признавали в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, твърдели за съществуването само на Божествената воля.

След Петия Вселенски събор вълненията, подклаждани от монотелити, продължавали и заплашвали цялата Византийска империя с голяма опасност. Император Ираклий, желаейки помирение, решил да склони православните да отстъпят пред монотелитите и със силата на своята власт заповядал да се признава в Иисус Христос една воля при двете естества.

Защитници и изяснители на истинското учение на Църквата се явили Иерусалимският патриарх Софроний и Константинополският монах Максим Изповедник, на когото заради твърдостта във вярата отрязали езика и отсекли ръката.

Шестият вселенски събор осъдил и отхвърлил ереста на монотелитите и определил да се признават в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, и по тези две естества – две воли, но така, че човешката воля в Христа не е противна, а е покорна на Неговата Божествена воля.