Х.П. Лъвкрафт е странна, забележителна фигура в литературната история. Въпреки че приживе остава почти напълно неизвестен и умира в бедност, неговите произведения имат огромно влияние върху horror жанра в литературата, киното, музиката и поп културата. Освен стотиците филми, книги, музикални албуми, посветени на сюжети от неговото творчество, или вдъхновени от него, съществуват и всеизвестни поп референции, отново произхождащи от разказите на Лъвкрафт (най-известната от тях може би е лудницата Аркам от комикс вселената на Марвъл). 

Апокалиптичният космос на Лъвкрафт съдържа бездънни мрачни пространства с пет измерения, в които чудовищни извънземни градове с невъобразима геометрия са населявани от зловещи, фасциниращи фигури. В този свръх-естествен, свръх-организиран свят извънземни създания - полу-растения, полу-мекотели, полу-бозайници - бродят из обширните Планини на Лудостта. 

Безформеното е плащещо – това, което има множество форми; това, което е неразграничимо и неопределимо. Но при Лъвкрафт, парадоксално, страшното предизвиква и симпатия. В това същностното за Лъвкрафт напрежение между заплашително и приятно, обсценно и спокойно, жизнено и разлагащо се, екипът на спектакъла открива опорната точка, от която се оттласква в своя изследователски път. 

Представлението е и лекция, тъй като експериментира едновременно теоретически и практически с понятия от лъвкрафтовата вселена, с фактология от биографията и литературата му.