Уникално концертно изпълнение на операта "Орфей и Евридика" от Кристоф Вилибалд Глук в препълнени камерна зала на Дома на културата "Борис Христов" в Пловдив. Слушателите станаха свидетели на един истински триумф на любовта. На любовта към хубавата музика, брилянтното изпълнение и преклонението към паметта на голям изпълнител, който вече не е сред нас.

За втори път в Града под тепетата меломаните успяха да се насладят на концертния вариант на парижката версия на операта „Орфей и Евридика“. Първото изпълнение бе реализирано с почти същия екип - преди година в залата на АМТИИ, а снощи концертът бе посветен на големия пловдивски пианист Татеос Санджакян. Татеос Санджакян бе изключително талантлив, великолепно концертиращ и неуморим пианист, рядко отзивчива личност, който несъмнено ще остави  следа в сърцата на своите приятели, колеги, ученици и на всички пловдивчани, докоснали се до изкуството му.

"OPERA CON PIANOFORTE" е един проект, който дава нови възможности  за изпълнение  на рядко поставяни творби и в свежи краски допълни  облика на културното  пано  в града ни.

Публиката има възможност да се наслади на забележителното изпълнение на тенора – алтино Андрей Найденов, който се справи брилянтно с ролята на Орфей, да чуе партньорката на Хосе Карерас и Андрея Бочели -  сопраното Цветелина Малджанска - Евридика и изключително красивият и богат тембър  на Жанета Стегарева  - Терзийска – Амур. Акомпанимент на роял -  Зорница Петрова  и Момчил Енчев – цигулка.

Невероятната красота на малко познатата у нас опера и блестящото изпълнение оставиха публиката буквално със затаен дъх през цялото време. Ролята на Орфей бе изпълнена блестящо от известния наш оперен певец Андрей Найденов, тенор-алтино, пял на сцените  на Лисео, Театро Реал, Концертгебау.  С точно фразиране, чувство, вещина, дикция  и виртуозитет  артистът изпълни сложната партия на Орфей. Дълго аплодирани бяха  финалната  ария  от първо действие "Надежда в мене се възражда" и знаменития романс "Аз загубих Евридика". 

За пълното представяне на оркестровата партитура в клавирен  вариант и прочит на парижкото клавирно извлечение бурни акламации получи пианистката Зорница Петрова. С нейното блестящо туше и верен стил се докоснахме в детайли до Глуковата реформаторска мелодика. 

Присъствието  на сопраните Цветелина Малджанска и Жанета Стегарева в партиите на  Евридика и Амур със своята темброва красота обогатиха с нови ракурси тази своеобразна моно-опера, в чиято балетна музика и някои хорови интермедии нюансирано прозвучаха солата на младия цигулар Момчил Енчев.

Кристоф Вилибалд Глук е признат от музикалната история като един от великите композитори - реформатори, който вгражда в своите опери живи и чисто човешки теми. Той ги предава в музиката си с драматизъм и силни страсти. Възвишените идеали за вярност, дълг и готовност за саможертва в авторския замисъл се спускат на грешната земя от висините  на моралния  абсолют. 

В операта „Орфей и Евридика“ композиторът възпява древногръцкия певец Орфей . Операта е написана във Виена през 1762 г.  След 12 години авторът, намирайки се в Париж, основно преработва партитурата. В Пловдив отново бе изпълнен именно парижкия вариант на френски език. Глук е съединил виталността на бароковия стил със строгостта на класицизма и е невъзможно да изслушаме без вълнение танца на фуриите-призраци на ада или сцената на блажените сенки със знаменитото флейтово соло. У нас на публиката  е позната само първата  версия на операта, представяна през 60-те години в Софийската Опера с Александрина Милчева и Рени Пенкова. В по-ново време  бе направено концертно изпълнение в София  с хора на храм "Свети Седмочисленици" и Д. Григоров, а Русенската Опера отново  реализира сценично виенската редакция. 

Сюжетът следва традиционния мит: още първата от достигналите до нас оперни партитури е била посветена на сладкогласния  античен герой. Действието, започнало при гробницата на издъхналата Евридика, със скръбта на безутешния Орфей е пренесено в подземното царство, а операта завършва на цветущата земя, с триумфа на любовта. 

Въпреки  забранения за Орфей поглед към сянката на Евридика  на влюбените е даден позволеният в операта на XVIII век щастлив живот. Изразител на волята на Боговете е Купидон -  Deus ex machina.