Над 50 мъже нагазиха в ледените води, а късметлията, който извади кръста, беше Стефам Митков, който си пожела здраве.

Според обичаите на Богоявление се скача в река, за да се извади хвърления от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично жени да участват в ритуала.

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден „небето се отваря“. Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си „за здраве“. Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.

Църковен празник: на този ден Православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. По време на кръщенето небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на смъртта и възкресението: умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.