Един от тях е Златната етруска орфическа „книга“ – изключително рядък паметник на средиземноморската духовност

В Зала 2 на НИМ  са представени върховите достижения на тракийската култура през периода VІ в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр. чрез емблематични паметници на торевтиката, каменната и бронзовата пластика, живописта и др. В центъра е разположена витрината с прочутото Панагюрско златно съкровище, великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха, които съчетават старогръцки мотиви и стилови техники с тракийски и ахеменидски. То се датира в края на ІV в. пр. Хр., когато Александър ІІІ Велики осъществява обединението на Европейския Югоизток с Египет и създава условия за новата епоха на политически, икономически и културен синкретизъм, в който участва и Тракия. По този начин са обединени двата основни раздела в експозицията – тракийските царства в периода на най-големия си разцвет и могъщество (VІ – І в. пр. Хр). и Тракия Романа.

В първата част експозиционният разказ акцентира върху сребърните съкровища от Рогозен, Борово, Летница и Якимово, парадното и бойно въоръжение на тракийските войни, богатите гробни комплекси от селата Златиница и Маломирово, Могиланската могила, могилите на одриските царе от Шипка и Шейново и могилата в Синеморец. Представени са и символите на царската власт – нагръдници, накити и ритуални съдове, конски амуниции и др.

Златната етруска орфическа „книга“ – изключително рядък паметник на средиземноморската духовност, въвежда във втория раздел на експозицията, посветен на развитието на тракийските земи през римската епоха в Тракия. Срещата между носителите на две различни култури определя тематичното структуриране. Официалната римска култура, наблюдавана най-вече в градските центрове, е представена чрез предмети от всекидневния живот, римски наградни отличия, бронзова и мраморна пластика. Същевременно изчезването на границите между царствата, възможността за свободно движение на хора и идеи, водят до значителни промени в тракийската култура. Основни емблеми на този период са: тракийският херос, Богът, на когото траките посвещават сребърни сервизи (съкровището от Голяма Брестница), многобройни оброчни и надгробни паметници; малките светилища, разположени около старите свещени места (светилището на Зевс и Хера при Кози грамади) и колесниците, разположени в периферията на надгробните могили.

По този начин хилядолетната тракийска духовност се съчетава с римо-италийски, малоазийски и семитски традиции, а смесеното късноантично население, което е нейн носител, постепенно изживява прехода от езичество към християнство между ІV и VІ – VІІ в. Тази приемственост осигурява влога на римската епоха в ранната византийска култура и в европейското