Според преданията Сатанаил искал да превъзхожда силата на Господ и той го наказал като го изгонил от Небесното царство и го изпратил на Земята

Св. арх. Гавраил или както го наричат още архистратиг Гавраил е един от Божиите архангелите (Михаил, Рафаил, Уриил и Сатанаил). Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Гавраил, Гаврил, Гаврила, Гаврилка, Габриел, Габриела, Гаро, Гате. Бъдете живи, здрави, щастливи и нека винаги да получавате добри вести!
Според преданията Сатанаил искал да превъзхожда силата на Господ и той го наказал като го изгонил от Небесното царство и го изпратил на Земята. Това е всеизвестният Сатана, който преди да се превърне в отрицателен персонаж, всъщност е бил ангел.
Ролята на Св. арх. Гавраил в историята на християнството е голяма! Св. арх. Гавраил е вестоносецът от Рая, който оповестява началото на важни събития за човечеството.
Св. арх. Гавраил се явява на праведния Захария и му казва, че скоро жена му ще зачене и ще роди син, когото ще нарекат Йоан. Елисавета и Захария били добри хора и праведни християни, но не можели да имат деца. Те страдали, но въпреки това не се разделили и заедно понасяли срама от бездетието. Постоянно се молели на Господ да имат деца и накрая молитвите им били чути.
Именно Св. арх. Гавраил се явил на младата и невинна Мариам (Дева Мария) и й казал, че е избрана сред всички жени на Земята да роди Сина Божий, когото ще зачене от Светия Дух. Това става на Благовещение – 25 март.
Трети път, когато Св. арх. Гавраил  се явява, за да донесе вест от Небесата е малко преди Пресвета Богородица да почине. Той й се явява за втори път и предава посланието, че след три дни ще бъде при своя Син на Небето. Пресветата Дева умира на 15 август, а съобщението е предадено три дни по-рано, за да може да се подготви и да се сбогува с близките си хора – апостолите.
Възможно е и друг път Св. арх. Гавраил да се е явявал на ревности християни, за да им изпрати съобщение от Всевишния, но  те да са станали в най-новата ни история и затова все още да не  са станали известни, защото историята на християнството не свършва с Възнесението  на Христос и със смъртта на Христовите апостоли.