На Атанасовден зимата тръгва да си ходи!

Черпят 7 безсмъртни имена - Атанас, Атанаска, Таска, Тано, Ачо, Ата и Наса

Днес православната църква почина Свети Атанас, наречен Безсмъртни. Той е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. През зимата ги владее той, а през лятото - св.  Илия. Повод да почерпят имат всички с имената Атанас, Атанаска, Таска, Тано, Ачо, Ата и Наса и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен"

Те са колкото различни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкова и обвързани в един общ повелител на природните стихии. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия - средата на лятото. Според поверието на Атанасовден („сред зима") зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лятото.” Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства .
Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова в някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. 
За омилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден . На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"