Подсъдимият е лишен и от право да заема магистратска длъжност за срок от две години

На 23.01.2017 г. състав на Софийския апелативен съд потвърди присъдата на Софийския градски съд, с която бившият следовател в Столична следствена служба – Б. Б. е признат за виновен за извършени от него престъпления по чл. 311 и чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК.
От 1982 г. Р. Чернев живеел в апартамент в гр. София, ж.к. Разсадника, негова собственост. Тъй като нямал близки роднини, социалните му контакти били ограничени и той живеел уединено. На 01.12.2005 г. Чернев бил намерен починал в дома си. Неговите съседи уведомили органите на полицията, които от своя страна, след констатиране на смъртта му, извикали следствено-оперативна група. За извършване на оглед, в дома на починалия били изпратени подсъдимият – Б.Б (следовател) и свидетелят Г.Т (оперативен работник). По време на огледа подсъдимият взел от дома на Чернев нотариалните актове за собственост на неговия апартамент и за апартамента на неговите родители (починали), както и два броя сертификати за депозит в банка, което не било отразено в изготвения протокол.
През 2003 г. следователят Б.Б. бил дал на заем сумата от 10 000 лв. на св. С, обезпечен с договорна ипотека, който заем към 2005г. все още не бил погасен. Това било и причината за агресивно поведение от страна на Б.Б спрямо св. С. и живеещия на семейни начала с нея П.К – също подсъдим по делото. Като се възползвал от зависимото им положение, Б.Б. предложил на П.К. да участва в прехвърлянето на собствеността на лице, което определил като клошар, а той от своя страна щял да му опрости остатъка от дълга. За целта Б.Б поискал личната карта на П.К., а след това го извикал в адвокатска кантора, показал му плик със завещание и му възложил да извади удостоверение за наследници на Чернев.
На неустановена дата в периода 02.12.2005 г. - 18.01.2006 г. подсъдимият Б. изготвил и подписал служебна бележка с дата 02.12.2005 г. като следовател в Столична следствена служба - София, която предал на П.К. Същата била издадена в уверение на това, че на 01.12.2005г. в апартамента на Чернев е намерен плик със завещание за П.К. След това наредил на П.К. да организира погребението на починалия мъж.
На 18.01.2006 г. П.К. бил уведомен от адвокат, че има уговорен час за нотариус и на същата дата П.К. представил пред нотариуса плика със завещанието и служебната бележка, издадена от подсъдимия Б.Б. По правилата на закона бил съставен протокол, в който било отразено съдържанието на завещанието, както и че в плика се намират нотариални актове и сертификати за банкови депозити. Завещанието било изцяло в полза на П.К.
На 24.03.2006 г. подсъдимият П.К. изтеглил сумите по двата депозита в общ размер на 3 300лв. Двамата подсъдими разделили парите, като по-голяма част от тях взел Б.Б. Уговорили се да бъде направен ремонт на апартамента, след което да бъде продаден, като от цената Б.Б щял да приспадне дълга на св. С. Опитът на Б.Б. да се снабди с данъчна оценка за имота обаче не успял, тъй като имало наложена забрана от страна на прокуратурата.
Тогава Б.Б. решил да продаде апартамента на родителите на Чернев. За целта той помолил св. С. да попълни някакви документи на руски език с почерк на руски гражданин, тъй като тя била завършила руска филология. Св. С. се съгласила като попълнила и подписала документи от името на И. Червенкова.
Впоследствие, при извършеното претърсване в адвокатската кантора, обслужвала Б.Б. били намерени както съставените от името на Червенкова документи, така и проект на нотариален акт за покупко–продажба на жилището на родителите на Чернев, в който той бил посочен като продавач, а Червенкова – купувач. Междувременно подсъдимия Б.Б. дори заживял в този апартамент.
Изготвените в хода на досъдебното производство почеркови екпертизи по категоричен начин установяват, че завещанието не е написано от Чернев, подписите под завещанието и предварителния договор за покупко-продажба също не са положени от него, докато подписът под издадената от подс. Б.Б. служебна бележка е положен от него.
С присъдата на Софийския градски съд подсъдимият Б.Б. е признат за виновен в това, че като длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ – служебна бележка, в която е отразил неверни обстоятелства – че е намерен плик с надпис „завещание“ за П.К. при извършен оглед на апартамент в гр. София, ж.к. „Разсадника“.
Признат е за виновен и за извършено престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК – за умишлено склоняване и улесняване на П.К. да получи, чрез използване на неистински частен документ – завещание, чуждо движимо имущество с намерение да го присвои.
П.К. бил признат за виновен за извършено престъпление по 212, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК и оправдан за престъплението по чл. 316 вр. чл. 311 от НК.
На Б.Б е наложено наказание една година „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. Подсъдимият е лишен и от право да заема магистратска длъжност за срок от две години.
На подсъдимия П.К. е определено условно наказание една година „Лишаване от свобода“.
След изготвен протест от прокурор при СГП, Софийският апелативен съд призна П.К. за виновен за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. чл. 311 от НК и потвърди присъдата на СГС в останалата й част.