Производството на земеделска продукция и общата използвана площ отбелязват значителен ръст за втора поредна година във всеки вид производство, съобщават от Министерство на земеделието и хранита.
Според изготвения отчет това е благодарение на приоритетното субсидиране за първи път в секторите "Плодове", "Зеленчуци" и "Животновъдство", където бе отделен пакет обвързана подкрепа в размер на 13%, като това е позволило директна подкрепа на отделни култури и животни от 2,5 до 5 пъти повече, отколкото преди.
Увеличени са и площите, заети със зеленчуци и трайни насаждения през 2016 г. - съответно с 26,1% и 5,6%, в сравнение с 2015 г. Налице е ръст от 45% на новосъздадените трайни насаждения и нарастване на заявените за подпомагане площи с трайни насаждения с близо 53% спрямо предходната 2015 година. Регистриран е ръст между 13% и 18% във всички заявени за подпомагане категории животни.
През 2016 г. е налице нарастване на общия брой животни, отглеждани в страната, при всички основни категории, най-съществено при говедата - с 3,9% и козите - с 6,7% спрямо предходната година. Нарастват новите насаждания с винени лозя с близо 700 ха през 2016 г. или с 6% повече на годишна база. През 2016 г. бе отчетен и рекорден исторически добив за страната на пшеница - 5,6 милиона тона (ръст от 12,6% на годишна база), при 498 килограма средно на декар.
Биологичното производство също се развива особено успешно, заявяват от МЗХ. Добитата биологична растениевъдна продукция нараства значително и достига до 46 хил. тона, с 17,2% повече спрямо 2014 г. и близо 3 пъти повече спрямо 2013 г.
Животните, отглеждани по биологичен начин, бележат съществено увеличение през 2016 г. спрямо двете предходни години. Спрямо 2014 г., през 2016 г. ръстът е близо 2 пъти при козите, почти 3 пъти при овцете, над 5,5 пъти при говедата и над 8 пъти при птиците. Биологичното пчеларство е застъпено най-силно, като през 2016 година отглежданите по биологичен начин пчелни семейства представляват близо 32% от всички пчелни семейства в страната (при 24% през предходната 2015 г. и 18% - през 2014 г.).
Земеделието е един от малкото сектори на българската икономика, който формира положително търговско салдо, като през 2015 г. то надхвърли 1 млрд. евро. През първите девет месеца на 2016 г. търговското салдо в сектора бележи ръст от 17.8 %, като аграрният износ нараства със 7.9 % до близо 2,9 млрд. евро.
В периода ноември 2014 г. до януари 2017 г. земеделските производители бяха подпомогнати с над 6,3 млрд. лв. по различни мерки и схеми. За по-малко от две години, бяха изготвени, одобрени и стартирани две европейски програми: Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. (ПМДР. И двете програми бяха одобрени в рекордно кратки срокове, отворени за бизнеса в земеделието.
Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 е 5 706 727 515 лева (2 917 848 203 евро) публични средства. Договорените средства до момента представляват 13,9% от целия бюджет на ПРСР, а бюджетът по стартиралите вече инвестиционни мерки е 37,4% от целия бюджет на Програмата. В отчетния период беше приключена и ПРСР 2007-2013 г. с 99% изпълнение - изплатените средства до 31.12.2015 г. са в размер на общо 3 072 991 628 евро.
На 13 ноември 2015 г. ЕК официално одобри и Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) с общ бюджет 222 млн. лева, разпределен в 6 приоритета. До момента са обявени и някои от тях, приключили са общо 5 приема с бюджет близо 20 млн. лв.
През тези две години бяха предприети редица мерки за борба с незаконните сечи и дърводобива. Извършеното през 2015 г. и 2016 година залесяване е общо 36 хил. декара и най-много в последните 20 години. През 2015 г. са построени нови и рехабилитирани общо 177 км, което е със 129 км повече в сравнение с 2014 г. и най-много в последните 25 години.
През 2016 година са построени близо 300 км горска инфраструктура. Общият финансов резултат на предприятията през 2015 г. е положителен, в размер на 12,2 млн. лв, което е увеличение с над 5 пъти спрямо 2014г. За деветмесечието на 2016 г. има растеж от близо 30% спрямо 2015 г. Въведено бе маркирането на превозваната дървесина с пластини с уникален номер, електронен превозен билет за дървесина от временен склад, който гарантира публичен контрол, както и електронният дневник на предприятията и складовете, в които постъпва дървесина с публичен достъп.