Постановката "Жулиета" на русенския театър е номинирана за "Икар" 2017

Новините

03-02-2017, 13:49

Снимка:

ДТ "Сава Огнянов"

Автор:

Русе утре

Всичко от Автора

Още по Темата:

Културен център BH ще представи книгата „В Русе с Елиас Канети“

Предложенията са в две категории: Майсторско техническо осъществяване и Режисура ( за режисьора Боян Иванов )

Постановката "Жулиета" на русенския театър е номинирана за "Икар" 2017 г. в две категории: Майсторско техническо осъществяване и Режисура ( за режисьора Боян Иванов ). На 20 март на сцената на Младежки театър "Николай Бинев" спектакълът ще бъде представен пред критици и артисти от Съюза на артистите в България. А ето и повече за постановката: Изповед на една жена от средата на ХХ век.Място:Унгария – след бурните политически събития през 1956 година. Барака, пригодена за затвор на лица, извършили антиправителствена дейност. Лица, надигнали глас срещу политическите режими на тоталитаризма, обявили се дръзко срещу обезличаването на човешката личност. Това е само конкретният социално- фабулен пласт на изповедта на Жулиета. Но тази изповед тръгва и полита далеч над случката, времето. Получава се богата полифонична музика на словото и действието, в което има много любов и страст (подобна на тази от Жулиета в трагедията на Шекспир), силен вик за уважение достойнството на личността (отново подобно на Жулиета), болезнено стремление да бъдеш до любимия човек в най-екзистенциални ситуации. В пиесата възниква неусетно размисъл за това, че независимо от жестокостта на връхлитащите те исторически събития трябва за пазиш собственото си „Аз”, собствената си чистота и искреност към свети неща – Любов, Отечество, Хуманизъм. Трябва да бъдеш – Човек. „Жулиета” – един спектакъл, в който словото, мултимедията, пластиката, визията на сценографията, пластиката на три актриси образуват атмосферата на кардиограмата на времето от средата на ХХ век – времето , когато власт и любов, власт и човешко достойнство влизат в трагично единоборство. ЖУЛИЕТА. На другия ден трябваше да излезем на плаца./А аз рухнах./От двете страни ме крепяха децата/най-малкото стоеше пред мен и ме окуражаваше/Мен гледай мен мен мен/Духаше вятър въртеше праха на пустата/ а мен изведнъж ме вдигна една фуния/ и ме понесе/полетях над лагера/ а децата щастливо махаха след мен/ Рухнах Режисьор БОЯН ИВАНОВ, художник ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА, хореография ТАТЯНА СОКОЛОВА, видеомапинг ТОДОР ТОДОРОВ, музикална картина S.U.S.F. Участват: ПЕТЯ ВЕНЕЛИНОВА, РАЛИЦА КОНСТАНТИНОВА, ЯСЕНА ГОСПОДИНОВА.