Бизнесът не иска да се променя данъчната система

"Промяна на данъчната ставка с 20% нагоре на доходи над 10 000 лв. на месец ще върне офшорките"

От Асоциацията на организациите на българските работодатели изразиха недоволство от идеята на БСП „Големият шлем“ в енергетиката да бъде възроден. От бизнеса са готови да дадат отпор на акцентите в програмата на левицата, свързани с енергийния сектор и данъчната политика. Работодателите заплашиха с протести, ако проекти като АЕЦ „Белене“, „Бургас – Александрополис“ и „Южен поток“ бъдат възобновени. От своя страна Кирил Домусчиев заяви, че запазването на съществуващия данъчен модел е добър. Хубаво е, че в програмите на партиите не се забелязва промяна на този модел като цяло. Според него е голяма грешка обещанията на социалистите за промяна на данъчната ставка с 20% нагоре на доходи над 10 000 лв. на месец.

“Това е евтин популизъм и удря средната класа, с такава политика ще върнем офшорките. Ще продължаваме да настояваме максимално да се активизира правителството с лобиране за влизането ни в предверието на еврозоната – и това да стане преди председателството на България на ЕС“, обясни председателят на КРИБ. Участие взеха Цветан Симеонов, председател на БТПП и Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. В началото на брифинга бе съобщено присъединяването на КРИБ към асоциацията на работодателите – “Ние сме достатъчно представителни, за да можем да говорим от името на бизнеса в България. Откъде накъде партии ще определят минимална работна заплата – нямаме основания да подкрепяме подобни политики“, добави Данев. Приоритетите са в четири раздела- осигуряване на човешки ресурси за икономиката, подобряване на бизнес средата, подготовката на българското председателство на ЕС и развитието на капиталовия пазар.

“Необходима е бърза и дълбока реформа на професионалното и висшето образование – чрез държавни стипендии за дефицитни специалности с последваща реализация и „трансферни права”. Трябва да се прекрати подпомаганият от държавата износ на човешки ресурси и облекчаване на вноса – чрез двустранни правителствени споразумения с трети страни. Наложително е ограничаването на административната намеса на пазара на труда и подобряването на трудово-осигурителното законодателство“, обясни председателят на АИКБ Васил Велев.

Божидар Данев се застъпи сред мерките да бъде отменено работодателят да плаща първите три дни болнични, прекратяването на злоупотребите с пенсии за инвалидност, ратификация на Конвенция 131 на МОТ и приемане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Той посочи като пример как Полша е успяла да привлече IT специалисти от Украйна – “Щом те са успели, значи можем и ние. Нашият Кодекс на труда е от 1985 година, той не само е остарял, той е брадясал, и сме далеч от просперитета на модерните нации“, отбеляза председателят на стопанската камара.