Днес имен ден празнуват имената Никифор, Никифорчо, Никифора, Никифорка

На днешния ден почитаме паметта на един изключително ревностен и правдив християнин, който смело умира за Христовата вяра, като приема славна мъченическа смърт. Историята, която ще научите е изключително поучителна и не е типична за ранното християнство от 3 век след Христа.

Живели двама мъже – Саприкия и Никифор. Те били много близки приятели и дълги години били почти неразделни.
Случило се един ден двамата приятели да се скарат за нещо и между тях се зародила страшна омраза.
Така мразейки се, Саприкия и Никифор живели известно време. Но двамата приятели били християни.
Един ден Никифор осъзнал, че омразата и злобата противоречат на християнската любов и прошка. Затова отишъл при своя близък приятел и го помолил за прошка.
Саприкия изслушал Никифор, но отказал да му даде своята прошка и отново да си възвърнат близкото приятелство.
След тази сцена Никифор още няколко пъти искал прошка от Саприкия, но винаги получавал отказ.
Започнали гонения против християните. Понеже Саприкия бил свещеник, той бил един от първите заловени.
В онези години езичниците давали две възможности на заловения християнин – да се отрече  от Иисус Христос и да се поклони на идолите или да бъде осъден на смърт.
Саприкия не се отрекъл от Христос и затова било съден на смърт чрез обезглавяване.
Когато войниците повели Саприкия към мястото за екзекуция, от тълпата изскочил Никифор и отново поискал прошка от Саприкия. Осъденият не го погледнал.
Процесията продължила напред, Никифор отново застанал пред Саприкия и пак искал прошка. Осъденият отново не го погледнал. И така още няколко пъти.
Дори римските войници започнали да се чудят защо Саприкия е толкова високомерен и не прощава.
Когато главата му била положена за отсичане, Саприкия толкова много се изплашил, че започнал да крещи как се отрича от вярата си.
Тогава Никифор започнал да увещава свещеника християнин да не го прави, защото трябва да държи на своята вяра до край.
Саприкия отново казал, че се отрича. В това време Никифор заявил, че е християнин и е готов да умре за това.
Единият от войниците изтичал до двореца на градоначалника и му заявил, че осъденият се разкаял и се отрекъл, а друг християнин е готов да умре.
Градоначалникът приел нормално създалата се ситуация. Той пощадил Саприкия и осъдил на смърт Никифор.
Малко по-късно главата на Никифор била отсечена и той се превърнал в истински и смел мъченик за Христос.
Сред житията на мъчениците и светиите няма друг такъв пример – мъж, още повече свещеник да се откаже от Светото мъченичество, за да продължи да живее.
Ние познаваме много смели мъже, жени, дори деца, които сами са заставали пред палачите, готови да умрат за вярата. Такива се Света София и нейните три малки дъщери Надежда, Любов и Вяра. Малкият невръстен Кирик и неговата майка Юлита.
Днес имен ден празнуват имената Никифор, Никифорчо, Никифора, Никифорка.
Не пропускайте утрешния ден, когато почитаме Свети Харалампий. Утре се носи мед в храма.