Според преданието на този ден душите на мъртвите слизат на земята

В съботния ден срещу Неделя месопустна (Месни заговезни) - на голямата Задушница преди Великия пост, всички българи извършват помен в памет на мъртвите. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Житото е споменато в Библията няколко пъти в притчи.

То се сравнява с човешкия живот. В посланията си апостол Павел сравнява семенцето с душата, както то умира за да се роди за вечен живот, така и човек умира за да възкръсне. 

Свещта пък в църквата се пали като символ на душата на човека, а тамянът е чистата молитва към Бога. 

Българската традиция включва и хляб, и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния с