Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим, каза Ангарски. Той изброи ограниченията на Валутния борд - болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж, на вътрешен продукт и ниски доходи. Най-важното е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната.

Паричният съвет изигра своята икономическа роля, смята Ангарски. Според него, сега съществено предимство е ако минем веднага в еврозоната и приемем еврото. То донякъде е въведено у нас, тъй като нямаме ортодоксален Валутен борд и много от сделките са в евро. Фиксираният курс не е мръднал и дали ще плащаш в лева или евро е едно и също. Бизнесът и всички, които търгуват в евро, когато преминават през курса, плащат такси, които просто е излишно да се плащат, смята той.

Въпросът се повдига при всяко ново правителство, но решенията се вземат трудно, допълни Ангарски, който припомни, че от години страната ни изпълнява всички изисквания на Маастрихтските критерии и би трябвало да можем бързо да влезем в еврозоната.

Голямо предизвикателство е, че ако страната ни излезе от Валутния борд, без да се присъедини към еврозоната, е възможно валутният курс да се промени и спестяванията на хората да се обезценят, каза Ангарски.

Припомняме, ден по-рано за излизане от Валутния борд се обяви и бившият премиер Иван Костов. Паричният съвет бе договорен от служебния премиер Стефан Софиянски и шефа на мисията на МВФ за България Ан Макгърк.

Валутният съвет, наричан по-често неточно Валутен борд (currency board), също и паричен съвет, е система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Валутният съвет е изобретение на Британската империя - първият Валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии.

В Европа Валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994). Естония практически излиза от Валутен съвет през 1999 г., анализирайки резултата от прилагането му, като го "модифицира". 
Тя започва свободно да емитира национална валута, без да се съобразява с валутните си резерви, като успява да съхрани фиксирания си курс до влизането си в Еврозоната. Подобна е ситуацията и с Литва.