На 7 март от 19.00 часа

На сцената на Старозагорската опера отново ще бъде представена комичната опера „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети. Това бе първата премиера на Операта за 2017та. Ще видите Иван Кабамитов в ролята на д-р Малатеста , Яница Нешева в ролата на Норина, Евгений Арабаджиев като Дон Паскуале, Георги Султанов като Ернесто.

 В годината на Гаетано Доницети /1797-1848/, когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера  избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера „Дон Паскуале“. Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова.

 Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра - ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети  има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“. Разпознаваем Панталоне - стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любов Пиеро – в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела - Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина - Норина представляват брилянтен комедиен дует, който движи интригата на пиесата.

 Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на „Дон Паскуале"- тъжна буфонада /палячовщина/." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега - горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.

 Операта „Дон Паскуале“ е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили - но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под  измамно веселие " – пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.

 Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя  "Дон Паскуале". Някои считат, че Гаетано Доницети е работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети - че това му е отнело три седмици (!). Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър „Италиен“ започва подготовката за премиерата. "Следващата седмица започват репетициите на "Дон Паскуале "- пише Доницети до свой роднина – Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е "Марк`Антонио", но не казвай на никого!". Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта "Сър Марк`Антонио" на Стефано Павези по либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвремениците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на "Сър Марк`Антонио", е била използвана в литературата  безброй пъти. "Влюбеният старик" остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).

 Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина,  оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само „маски“ - и буквално „оживяват“. Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале - в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края - вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети „играе“ със  значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.

 Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари, 1843 г. и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.

В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в  Софийската народна опера през 1932 г. В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.