Днес се отбелязват 74 години от спасяването на евреите в България от депортиране в концентрационните лагери в Германия по време на Втората световна война. Лично кметът на Пловдив инж. Иван Тотев поднесе цветя пред паметника на благодарността на площад „Цар Калоян“ пред Дома на младоженците.

На този ден се отдава и дължимото на подвига на пловдивския патриарх Кирил, видни политици, общественици и интелектуалци, както и на българското общество като цяло, спасили от сигурна смърт хиляди евреи.

С едноминутно мълчание се почете и паметта на жертвите на Холокоста заедно с много признателни граждани и официални гости.

Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.
Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е политически акт на българската държава, подкрепен от народа, осуетил изпращането им в нацистки концлагери.

Въпреки че българският парламент приема расисткия (главно антисемитски) Закон за защита на нацията от 1941 г., съгласно който са наложени ограничения на граждански права предимно на евреите, в страната не е допуснато задълбочаване на антиеврейската политика, както е било в Нацистка Германия и в окупирани от нея страни.

С целенасочени действия (протестни, законодателни, управленски и др.) на парламентаристи и общественици българската държава оказва отпор на Хитлеристка Германия и не предприема кампания за изпращане на местните евреи в концлагери. Така са спасени евреите (около 50 000 души, по оценка), живеещи на територията на България отпреди войната. Не са спасени обаче евреите на териториите с българско управление по време на войната.

Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български).

Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.

Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство.

Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят.

Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България.

Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности, включително и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти – през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения.

Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“.

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно – от правителството на Константин Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.