"С промените се изпълняват едни от основните цели за качеството във висшите училища", заяви служебният министър на образованието

Приемът на общия брой субсидирани от държавата студенти в първи курс намалява с 8% за следващата академична година. Заедно с промените от миналата година делът на финансираните от държавата първокурсници спрямо броя на абитуриентите се връща към нивото на приема от 2010 г. – 62%, съобщиха от МОН.

Отпуснатият план прием за миналата година в държавните висши училища е бил 49 596 места, вкл. за магистри след бакалавърска степен. Одобреният за тази година план прием е 45 579 студенти. Това става ясно с приетите днес от Министерския съвет промени в Постановлението за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища.

"С промените изпълняваме едни от основните цели в Стратегията за развитие на висшето образование, свързани с качеството във висшите училища. Те са породени от необходимостта да се възстанови балансът, който е нарушен в предишния период", каза служебният министър на образованието и науката.

Той подчерта, че броят ученици, които завършват средно образование, е намалял с около 25% общо за периода от 2010 г. до 2015 г., а броят на приеманите студенти не се е променял. Именно този дисбаланс е наложил промените в постановлението.

"Има направления, които са засегнати повече и намалението при тях е значително. Това са „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Туризъм“. При тях реализацията на студентите е много ниска – 20-30% от завършилите работят на позиция, която изисква висше образование. Има и направления, при които приемът се увеличава. Това са „Педагогика“, „Математика“, „Информационни и комуникационни технологии“. Към тях има заявен интерес от бизнеса и те реализират добре студентите си", посочи служебният министър.

На висшите училища, които обучават в направления със съществено намаление на приема на кандидат-студенти за тази година, е предложено да подготвят тригодишни програми за устойчиво развитие. В тях те трябва да предложат преструктуриране, така че след този период да могат да развиват перспективни за техния регион направления с наличния брой студенти. Целта е да бъдат решени специфичните проблеми на тези университети, без да се нарушават общите принципи и общите баланси за развитие на висшето образование.

При финансирането на висшите училища ще се вземе предвид и тяхното значение за развитието на региона, в който се намират. Според служебният министър на образованието една от функциите на университетите е да служат като мотор за икономическото развитие на регионите чрез подготовка на съответните специалисти. Затова се предвижда промяна в методиката за финансиране, която да отчита характерните особености за съответния регион, а не само средните стойности за страната.

Друг елемент на промените е свързан със специфична подкрепа на хуманитарните направления – „История и археология“, „Философия“, „Филология“ и „Религия и теология“. В тях се подготвят специалисти, които лесно могат да влязат в училищната мрежа с допълнителна педагогическа квалификация. По този начин щe се компенсира очакваният дефицит на учители през следващите години.

"Предложените промени в постановлението получиха много ясна подкрепа от Асоциацията на работодателските организации в България, които играят важна роля при определяне на необходимите за пазара на труда специалисти. Съветът на ректорите също прие тези промени със съответните мерки, които да позволят на висшите училища да се преструктурират", припомни служебният министър на образованието и науката.